Професора постави дъската за гладене близо до креслото си и веднага се залови за работа. Знаеше как да изтегли шнура, как да включи ютията и даже как да регулира температурата. Разпъна покривката и както подобаваше на математик, я раздели на око на 16 еднакви по големина части и последователно се зае с всяка от тях.
Най-напред два пъти натисна бутона за изпускане на пара, после доближи ръка, за да се убеди, че не е прекалено гореща, след което притисна ютията върху първата част от покривката. Здраво бе хванал дръжката, внимавайки да не нарани материята, но въпреки това ютията се плъзгаше, спазвайки определен ритъм. Челото между веждите му бе напрегнато, ноздрите му се раздуваха, съсредоточено следеше дали гънките се изглаждат по начина, по който той искаше. В движенията му се долавяше старание, увереност и дори обич. Ютията се движеше разумно. С премерена скорост и под определен ъгъл, което ѝ позволяваше да постига максимален резултат с минимални движения. Изящните математически доказателства — специалитет на Професора — се материализираха върху овехтялата дъска за гладене.
И аз, и Рууто трябваше да признаем, че никой не е по-подходящ от него за тази работа. Да не говорим, че покривката беше дантелена. Всеки от трима ни имаше своя собствена роля. Да чувстваме дъха на другия съвсем близо до себе си и всяка дребна задача да се изпълнява пред очите ни, бе извор на неподозирана радост. Ароматът, носещ се от месото, печащо се във фурната, капките, отцеждащи се от парцала за под, парата, вдигаща се от ютията — всичко се сливаше в едно и ни обгръщаше.
— Днес „Тигрите“ ще играят на „Кошиен“ срещу „Якулт“. — Както и можеше да се очаква, Рууто бъбреше най-много. — Ако бият, ще завоюват първото място.
— Чудя се дали ще успеят да спечелят шампионата?…
Първо опитах супата, след което надзърнах във фурната.
— Разбира се, че ще успеят! — отговори Професора с необичайно категоричен тон. — Погледнете натам. В такива дни, когато Вечерницата изглежда, като да е отчупено парченце от долния ѝ край, се случва нещо хубаво. Това е знак, че днес ги чака победа, а после и шампионска титла.
— Нима… Това изобщо не е основано на сериозни изчисления. То е чиста догадка.
— Кагаддо тачис.
— Нечестно е да ме баламосвате, като обръщате сричките.
Колкото и критики да сипеше Рууто, ритъмът на ютията не се нарушаваше, Професора напредваше с последната неизгладена част от покривката. Синът ми се мушна под масата и се зае да търка обичайно пренебрегвани места като краката на столовете и долната страна на масата. Аз проверявах в бюфета, търсейки подходящо плато, в което да сервирам ростбифа. Всеки път щом погледнех към двора, светлината ми се струваше все по-слаба.
* Обработка TtRG* *
Тъкмо когато най-накрая заехме местата си около масата и се канехме да започнем празненството, открихме малък пропуск.
Не беше от огромно значение. Проблем, за който нито бе нужно да се вдига врява, нито да се обърне по-специално внимание, беше нещо, което можеше да бъде поправено по хиляди начини. Нито един от трима ни не бе отговорен за това. Ако някой трябваше да е отговорен, то това беше служителят в сладкарницата, намираща се в търговския пасаж. В кутията с тортата липсваха свещичките.
Тортата не бе толкова внушителна, че да побере цели единайсет, затова бях помолила за една по-дебела и една по-тънка свещичка, но когато извадих кутията от хладилника, не можах да ги открия.
— Горкият Рууто, тортата за рождения му ден ще бъде без свещички… А е такова блаженство да духнеш отгоре и да угасиш пламъка.
Професора, който отдаваше на свещичките по-голямо значение от самия Рууто, от когото се очакваше да ги духне, несъмнено се поразтревожи, ала на този етап това не бе причинило никакви щети, свързани с празненството. И тримата преливахме от чувство на удовлетворение от свършената работа по подготовката и бяхме изпълнени с предчувствие за радостта, която щяхме да изпитаме от храната и от подаръците.
— Ще изтичам да взема от сладкарницата.
Тъкмо бях тръгнала да си свалям престилката, когато Рууто ме спря, като каза:
— Аз ще отида. Аз съм по-бърз от теб.
Още не го бе изрекъл и се втурна към преддверието.