Ала това не означаваше, че празненството ни се бе провалило. Уважението, което изпитвахме към представилия най-доброто доказателство Професор, нито на йота не бе намаляло, обичта, с която той се отнасяше към Рууто, даже и след споходилата ни незначителна неприятност, все така беше много силна. Ядохме до насита, смяхме се до насита, говорихме си за простите числа, за Енацу, за победите на „Тигрите“.
Професора преливаше от щастие, че можем да отпразнуваме деня, в който едно момче става на единайсет години. Подхождаше към един обикновен рожден ден с възможно най-голямо внимание. Държанието му ме подтикна отново да си припомня колко безценен бе денят, когато Рууто се бе родил.
По-късно същата вечер, стараейки се да не зацапам линиите, изписани с молив 4B, прокарах пръст по Формулата на Ойлер. С върха на пръста си почувствах очарователно извитите крачета на π, неподозираната сила в точката на i, изчистената непрекъснатост на нулата.
В допълнителните ининги „Тигрите“ така и не успяха да реализират хоумрън. С напредването на дванайсетия, тринайсетия, четиринайсетия ининг в главата ми не преставаше да се върти мисълта, че те трябваше да победят още в деветия, и това увеличаваше умората ми. Каквото и да правеха, не съумяваха да отбележат даже и една точка. През прозореца се виждаше пълната луна. Следващият ден се канеше да започне.
Професора, макар и да не го биваше много в поднасянето на подаръци, притежаваше прекрасен талант, станеше ли дума той да получава. Изражението на лицето му, когато Рууто му подаде картата с Енацу, беше такова, че всеки от нас щеше да го помни завинаги. В сравнение с нищожните усилия, които бяхме положили, за да се сдобием с нея, признателността, с която той ни дари, бе наистина голяма. Дълбоко в него неизменно се таеше мисълта, че той не е нищо повече от едно незначително същество… Така както се кланяше на числата, леко приклекна и пред нас, наведе глава, сключи длани на гърдите си. Двамата с Рууто почувствахме, че получаваме много повече от онова, което бяхме дали.
Професора развърза панделката, за кратко прикова поглед в картата, после вдигна очи и се опита да каже нещо, но устните му само трепереха. Без да може да продума, той притисна картата до гърдите си с такава обич, все едно прегръщаше самия Рууто или простите числа.
„Тигрите“ не победиха. Бяха изиграни петнайсет ининга и мачът свърши при резултат три на три. Трая общо шест часа и двайсет и шест минути.
* * *
В неделя, два дни след празненството, Професора бе приет в специализирано медицинско заведение. Вдовицата бе тази, която се обади, за да ми съобщи.
— Толкова е неочаквано — казах аз.
— Подготвяхме го от доста време. Чакахме да се освободи място — отвърна тя.
— Да не би да е заради това, че независимо от предупреждението предния път отново останахме след работното време? — попитах.
— Не. — Тонът на гласа ѝ беше спокоен. — Нямам намерение да ви обвинявам. Вече ми е ясно. Тази вечер бе последната, която деверът ми прекара с единствените си приятели. Сигурно и вие самата успяхте да забележите, че…
Запазих мълчание, неспособна да отговоря.
— Осемдесетминутната касета се развали. Паметта на девера ми повече не ще помръдне дори и с една минута след 1975-а.
— Мога да ходя в медицинския център и да се грижа за него…
— Не се налага. Там ще направят всичко необходимо. Освен това… — Вдовицата за миг се поколеба, след което продължи: —…аз ще съм там. Деверът ми няма да си спомни за вас, докато е жив, а мен, докато е жив, няма да забрави.
Медицинското заведение се намираше на около четиресет минути с автобус от центъра на града в посока към морето. Минаваше се по главния път по протежение на морския бряг, после се завиваше по един по-тесен страничен път, изкачваше се невисок хълм, докато се достигнеше до сграда, разположена зад руините на изоставено летище. От прозореца на общата дневна се виждаха напуканата писта и обраслият с плевели покрив на хангара, а отвъд тях в далечината се очертаваше тънка ивица море. В дните, когато времето беше хубаво, вълните и хоризонтът бяха обгърнати от отблясъците на слънцето и се простираха подобно лента, образувана от един-единствен лъч светлина.