Отдавна бяха минали повече от осемдесет минути, откакто преди обяд бях ходила до пощата.
— Олеле… съжалявам! Щом е конкурс, трябваше да пусна писмото с експресна поща. Ако то не пристигне първо, сигурно няма да получите наградата.
— Не, не, не е било нужно да го изпращате с експресна поща. Разбира се, добре е верният отговор да пристигне преди всички останали, но нищо не би имало смисъл, ако доказателството не е красиво.
— Значи, едно доказателство може да бъде красиво или грозно, така ли?
— Разбира се, че може — отсече Професора, стана от масата и пристъпи към мивката, където миех чиниите, за да ме погледне право в очите. — Истински вярното доказателство е онова, което създава хармония, без противоречие между непропукващата се дори за миг всеобхватна твърдост и гъвкавостта. Има колкото искаш доказателства, които технически са верни, но са прекалено шумни, немарливи и дразнещи. Разбирате ли? Трудно е да се изрази красотата на числата, така както никой не може да обясни защо са красиви звездите…
Спрях да мия и закимах в знак на съгласие, за да не разваля магията на този първи миг, в който Професора се бе отпуснал да говори.
— Рожденият ви ден е втори месец, двайсетият ден… 220. Какво очарователно число само! Искам да видите нещо. Получих го, когато бях студент, като награда от ректора за дисертацията ми във връзка с теорията за трансценденталните числа…
Той свали ръчния си часовник и го приближи до лицето ми, та да мога ясно да го видя. Беше наистина луксозна вещ, чуждестранна изработка, неподхождаща на вкуса на притежателя си.
— Оо, удостоили са ви с прекрасна награда!
— Не за това става дума… Вижте… Разчитате ли цифрите, гравирани тук?
На гърба на циферблата се четеше „Награда на ректора номер 284“.
— Може би значи, че е двеста осемдесет и четвърта награда поред…
— По всяка вероятност е така… Истинският въпрос се крие в самото число 284. Елате, сега не е време да се занимавате с чиниите. Погледнете ги — 220 и 284.
Професора ме дръпна за престилката, накара ме да седна пред кухненската маса, измъкна от вътрешен джоб на сакото си малко моливче и написа двете числа на гърба на някаква рекламна брошура, незнайно защо леко по диагонал:
220
284
— Какво мислите за това?
Докато бършех мокрите си ръце в престилката, почувствах, че постепенно изпадам в затруднена ситуация. Искаше ми се да отвърна на ентусиазираното очакване на Професора, но на въпроса какво мисля за това… определено не бе по силите ми да дам отговор, който би зарадвал математик. За мен си бяха просто числа.
— Така… И двете са трицифрени… да… Можем да кажем също… че са доста сходни по размер. Между тях няма голяма разлика. Например, когато пазарувам смесена кайма от щанда за месо, пакети от 220 и от 284 грама за мен сякаш са еднакви. Който и да е, все ще ми свърши работа, затова купувам онзи, дето е по-пресен. На пръв поглед тези числа ми изглеждат някак си подобни. И двете започват с двеста… всяка съставляваща ги цифра е четна…
— Находчиво наблюдение! — отривисто ме похвали Професора, размахвайки напред-назад кожената каишка на часовника, но реакцията му по-скоро ме озадачи. — Интуицията е важна! Трябва да се прицелваш в числата така, както земеродното рибарче улавя моментния блясък на слънчевия лъч върху перката на рибата и като стрела се спуска към водната повърхност.
Той придърпа стола в желанието си да се приближи още повече до двете числа. От него се носеше същият мирис на хартия като в кабинета.
— Знаете какво е делител, нали?
— Да, така мисля… Имам някакъв спомен, че съм го учила отдавна…
— 220 се дели на 1 и на себе си, без никакъв остатък. Следователно 1 и 220 са делители на 220. Естествените числа винаги имат за делители 1 и самите себе си. Но да видим на кои други числа може да се раздели?
— На 2, на 10…
— Правилно! Оказва се, че разбирате! Нека сега да пробваме да напишем всички делители на 220 и 284, без да включваме самите тях. Ето така…
1, 2, 4, 5, 10, 11, 20, 22, 44, 55, 110 делят 220,
1, 2, 4, 71, 142 делят 284.
Цифрите, които Професора изписваше, бяха закръглени, някак одухотворени, леко наклонени на една страна. Около тях се бе посипал прах от мекия графит.
— Наум ли успяхте да откриете всичките делители?