Сула не се сдържа и се засмя.
— Така си е! Не бях. Опитах се веднъж, но тя беше достатъчно разумна да ми откаже. Майка ти мисли като мъж. Аз не нося късмет на жените, никога не съм носил. — Страшните му бледи очи изгледаха Цезар. — И ти няма да носиш късмет на жените, нищо че жени ще имаш много.
— Защо ме повика, ако не да поискаш съвета ми?
— Във връзка с решаването на религиозните проблеми. Казват, че си бил роден в същия ден, в който пожарът в храма най-после изгаснал.
— Така е.
— И ти как тълкуваш това съвпадение?
— Като добро знамение.
— За нещастие колегията на понтифексите, както и тази на авгурите, не са на същото мнение, млади Цезаре. От известно време твоята съдба като жрец се обсъжда от всички. Решиха, че нередовното ти положение е причина за унищожението на Юпитеровия храм.
Цезар чак се изчерви от радост.
— Колко съм щастлив да го чуя от устата ти!
— Какво си щастлив да чуеш?!
— Че не съм подходящият фламин Диалис.
— Не съм казал подобно нещо.
— Каза! Каза!
— Погрешно ме разбра, момче. Ти най-определено си римският фламин Диалис. Петнайсет жреци и петнайсет авгури стигнаха до това заключение.
Радостта изчезна от погледа на Цезар.
— Искам да бъда войник — призна си той. — Повече ми подхожда.
— Това няма значение. Важното е какво си в действителност. И каква е жена ти.
Цезар се намръщи и изгледа изпитателно Сула.
— За втори път споменаваш жена ми.
— Трябва да се разведеш с нея.
— Да се разведа? Не мога!
— Защо да не можеш?
— Защото сме сключили брак за вечни времена.
— И за тези бракове е измислен развод.
— Защо трябва да се развеждам?
— Защото тя е дъщеря на Цина. Излиза, че законите ми, които обявиха голям брой римски граждани и техните семейства за проскрибирани, се оказаха двусмислени по въпроса за гражданския статут на малолетните деца. Жреците и авгурите решиха, че в случай лекс Миниция важи в пълна сила. Което означава, че твоята съпруга, фламиника Диалис, не е римлянка и патрицианка. Следователно не може да бъде фламиника Диалис. И понеже жречеството е дълг на двамата съпрузи, тя трябва да отговаря на закона в не по-малка степен от теб. Налага се да се разведете.
— Няма да се разведа — заяви Цезар, който започна да проумява как ще се отърве от омразната жреческа длъжност.
— Ще направиш каквото ти казвам, момче!
— Няма да постъпя по начин, който не приемам за правилен.
Сула бавно оголи венци в заплашителна усмивка.
— Аз съм диктаторът — изрече с равен глас. — Ще се разведеш с жена си.
— Отказвам.
— Мога да използвам сила, ако трябва.
— Как? — отвърна му с презрение Цезар. — За да бъде законен разводът, трябва да дам своето пълно и доброволно съгласие.
Време беше да смаже тоя самонадеян хлапак. Сула разкри пред младия Цезар онова грозно създание, което се криеше в очите му и което чакаше да нададе своя вълчи вой. Но дори когато усети зловещото създание срещу себе си готово за скок, младежът не се уплаши. Едва сега Сула установи защо очите на Цезар му се струват познати. Това не бяха очите на сина му, а неговите собствени! И те го гледаха сега хладно и безизразно като очите на змия. Грозният звяр подви опашка и отстъпи, той остана сам и беззащитен срещу младия си племенник. За пръв път в живота си срещаше човек, когото не можеше да сломи само със силата на волята си. Нещо повече, дори не можеше да изпита онази ярост, от която черпеше енергия в подобни мигове. Пред собственото си отражение Луций Корнелий Сула се оказа безпомощен. Трябваше да разчита единствено на логиката и разума.
— Заклел съм се да възстановя религиозния морал и старите обществени традиции — заяви той. — Рим ще се грижи за своите богове, ще ги почита по начина, по който правеше това в зората на републиката. Юпитер е ядосан. Заради теб, или по-скоро заради жена ти. Ти си неговият личен жрец, но жена ти е свързана с твоите жречески задължения. Трябва да се разделиш с настоящата си неподходяща жена и да си намериш нова. Трябва да се разведеш с лишената от гражданство дъщеря на Цина.
— Няма да се разведа — упорстваше младежът.
— Тогава ще се наложи да потърся друго решение.
— Аз вече имам предложение — веднага му отвърна Цезар. — Позволи на Юпитер Велики да се разведе с мен. Освободи ме от фламинството.
— Можех да го сторя в качеството си на диктатор, ако не се бяха намесили жреческите колегии. В настоящия момент съм обвързан с тяхното решение.
— Тогава излиза — заключи невъзмутимо Цезар, — че попадаме в задънена улица.