— Заминаваш ли, Цезаре? — попита Цинила.
Кичур коса беше паднал на челото й. Цезар го отмести и продължи да я гали. Тя затвори очи и се облегна на рамото му.
— Хей, да не вземеш да заспиш! — раздруса я той. — Знам, че трябва да си лягаш, но се налага да говорим. Наистина заминавам.
— Какво става? Да не би да има някаква връзка с проскрибциите? Аврелия разправя, че брат ми бил избягал в Испания.
— Има далечна връзка с проскрибциите, но тя е само в това, че и двете злини изхождат от Сула. Налага се да замина, защото Сула изпитва съмнения дали жречеството ми е законно.
Цинила се усмихна.
— Това би трябвало да те радва. Ти никога не си искал да бъдеш фламин Диалис.
— Да, но все още съм — въздъхна Цезар. — Според жреците грешката не е в мен, а в теб. Разбираш в какво положение се намира семейството ти, но може би не знаеш, че от мига, в който баща ти беше обявен за „сацер“, за човек вън от закона, той престана да бъде римски гражданин.
— Е, разбирам защо Сула може да отнеме цялото ни имущество, но баща ми умря много преди той да се завърне — напомни му Цинила. — Как тогава може да изгуби гражданството си?
— Губи го, защото проскрибциите, които Сула обяви автоматично отнемат гражданството на хората, до които се отнасят, а и защото много хора бяха вече умрели, когато той ги включи в списъците. Ето например младият Марий, баща ти, преторите Каринат и Дамазип и много други като тях. Те всички вече бяха умрели, когато Сула ги проскрибира. Но това не означава, че са запазили гражданските си права.
— Не мисля, че е много честно.
— Съгласен съм с теб. — След което продължи да й обяснява с надеждата, че сред многото дарби, получени от боговете, е и тази да бъде лесно разбиран. — Когато баща ти беше проскрибиран, брат ти вече беше навършил пълнолетие, затова си запазва гражданството. С тази подробност, че не може да наследи нищо от имуществото на баща ви, нито да се кандидатира за държавна длъжност. Но с теб нещата стоят различно.
— Защо? Защото съм момиче?
— Не, защото си малолетна. Полът ти няма значение. Има един закон, лекс Миниция де либерис, който казва, че децата на родител римлянин и родител неримлянин наследяват гражданството на родителя неримлянин. Това означава — поне според жреците, че ти не си римлянка, а чужденка.
Цинила се разтрепери, но не заплака. В големите й детски очи се четеше болка и разбиране.
— О! Това да не означава, че вече не съм твоя жена?
— Не, Цинила, не означава. Ти ще бъдеш моя жена, докато смъртта ни раздели, защото сме сключили брак според старите закони. Нищо не забранява на един римлянин да се ожени за неримлянка, затова никой не може и да оспори брака ни. Това, което обаче се оспорва, е твоето гражданско положение — както и гражданското положение на всички деца на проскрибирани хора, които не са навършили пълнолетие в мига на проскрибцията. Разбра ли сега?
— Мисля, че да — отговори Цинила, но погледът й не издаваше голяма увереност. — Това означавали, че ако ти родя деца, те няма да бъдат римски граждани?
— Според лекс Миниция, да.
— О, Цезаре, колко ужасно!
— Ужасно е.
— Но аз съм патрицианка!
— Вече не си, Цинила.
— И какво мога да направя?
— Засега нищо. Но Сула знае, че трябва да изпипа законите си в това отношение. Остава ни да се надяваме, че за в бъдеще той ще позволи децата ни да бъдат римски граждани, дори и ти да не си. — Цезар я притисна към себе си. — Днес Сула ме извика и поиска да се разведем.
Най-накрая сълзите бликнаха от очите й. Макар и само осемнайсетгодишен, Цезар вече беше обръгнал на женски сълзи. Често му се беше случвало да слуша плача на жената, която напуска, защото му е омръзнала, или която сама го гони, защото е разбрала, че си има и други. Подобни сълзи го дразнеха, правеха го груб и невъздържан. Но сега Цинила плачеше от истинска мъка и ако Цезар се ядосваше на някого, това беше Сула, който беше докарал сълзите в очите на момичето.
— Всичко е наред, любимке моя — гушна я Цезар. — Няма да се разведа с теб, пък ако ще и самият Юпитер да слезе и да ми заповяда! И на хиляда години да стана, пак няма да се разведа с теб!
Тя се изкикоти и подсмръкна. Цезар избърса сълзите й с кърпата си.