— Не, Рия — усмихна се той.
— Няма значение. Квинт Серторий обича Испания, винаги я е обичал. Преди години двамата със Сула живяха сред германците. Той си беше хванал германка за жена и синът му сега живее в Оска, така поне ми пише. Радвам се за него. Иначе никой няма да остане, щом той си отиде.
— Трябва да се ожени за римлянка — възмути се Цезар. Рия дрезгаво се засмя.
— Не и той! Не и моят Квинт Серторий! Той не обича жените. Беше се хванал с германката само защото трябвало да е женен, за да стане част от племето. Не, той жени не обича… — Тя присви устни и замислено поклати глава — Не обича и мъже.
Разговорът им се въртеше все около Квинт Серторий, но най-накрая на самата Рия й омръзна да се занимава единствено със сина си и попита Цезар какво го води при нея.
— Бих се радвала да останеш при мен, но много хора знаят, че сме близки, а и ти не си първият беглец, когото приютявам. Навремето Марий ми беше пратил не друг, а самия цар на волките тестосаги, Копил се казваше. Много мил човек! И много възпитан за варварин. Разбира се, след триумфа на братовчеда удушиха Копил в Карцера в Рим. Мен това обаче не ми попречи да си свия малко гнезденце с парите покрай гостенина. Колко години престоя в дома ми? Четири, доколкото си спомням… Братовчедът Марий винаги е бил щедър човек. Даде ми цяло състояние като награда, а аз и без пари щях да го направя. Копил беше компания… Виж, Квинт Серторий никога не се задържа у дома. Предпочита да воюва. — Рия вдигна рамене и стана. — Познавам едни хора, които живеят в планините… Оттук по посока на Амитерн. Ще се радват да изкарат някоя допълнителна пара, освен това можеш да им имаш доверие. Щом ти казвам, значи е така. Когато си готов за път, ще им напиша писмо, в което ще им дам нужните указания.
— Значи още утре — зарадва се Цезар. Но старицата поклати глава.
— Не и утре! Нито вдругиден. Очаква се голяма виелица. Няма да намериш пътя. Германецът ти ще пропадне в леда на някоя река. Ще трябва да останеш у дома, докато зимата не се уталожи.
— Уталожи?
— Имам предвид първите виелици, които донасят големия студ. Щом студът се настани из планините, пътищата стават отново безопасни. На конете ще им е тежко, но ще се оправиш. Нека германецът язди отпред, копитата коня му са големи, животното ще се хлъзга по-малко по снежната кора. Що за идея да домъкнеш коне посред зима! Не си много съобразителен, Цезаре.
— И майка ми така казва — отвърна младежът.
— Защото тя е съобразителна. Сабините са познавач на коне, веднага ще хвърлят око на твоя. Толкоз по-добре, че отиваш на самотно място, там няма да има любопитни очи. — Рия се усмихна. — Но ти си само на осемнайсет, ще поживееш, ще се научиш!
Следващото утро доказа, че тя е била права за времето; снегът продължи да се сипе на парцали, докато целият град не потъна в дълбоки преспи. Ако Цезар и Бургунд не се бяха захванали с лопатите, уютната къща на Рия щеше да се изгуби в снега и дори германецът не би могъл да отвори вратата. Снеговалежът продължи цели четири дни, но най-накрая облаците се разкъсаха.
— На мен зимата ми харесва — обясняваше Рия, докато им помагаше да подредят сламата в обора. — В Рим студеното време е крайно неприятно, а идните няколко години зимата ще бъде все студена. Но тук температурата не е толкова важна, защото е сухо и чисто.
— Трябва да замина възможно най-скоро — напомни й Цезар.
— Като гледам колко изяжда германецът и колко зоби конят му, ще се радвам по-скоро да ви изпратя — съгласи се майката на Серторий. — Не, не утре. Може би вдругиден. Стане ли проходим пътят между Рим и Нерса, за теб ще бъде опасно. Ако Сула си спомни за мен — а би трябвало, със сина ми добре се познават, — веднага ще прати убийците си насам.
Но не било съдено гостите на Рия да си заминат толкова бързо. В нощта преди предвиденото заминаване Цезар се разболя.
— На мен това не ми харесва — сподели Рия. — Чувам, че тракаш със зъби, но да беше малария, вече щеше да премине. — Тя сложи ръка на челото му и изтръпна. — Та ти целият гориш! Боли ли те главата!
— Много — промълви Цезар.
— Тогава никъде няма да заминаваш. Погрижи се за него, германецо! Помогни на господаря да си легне.
Младежът остана в леглото. Треската го изгаряше, суха кашлица раздираше гърдите му, боеше го глава, не можеше да поеме никаква храна.
— Малария — отсъди и знахарката, която бяха повикали.