— На мен не ми прилича на малария — възрази Рия. — Маларията идва на пристъпи, а с него не е така. При това, ако беше малария, щеше да се поти.
— Малария е, Рия. Онази, дето не я знаем каква е.
— Значи ще умре!
— Той е силен — успокоя я знахарката. — Давай му да пие повече, друго не знам какво да те посъветвам. Вода със сняг, това е.
Сула се канеше да прочете писмото, което му пращаше Помпей от Африка, когато Хризогон се появи наплашен на вратата.
— Какво има? Зает съм, искам да прочета това тук!
— Господарю, някаква дама иска да те види!
— Кажи й да си върви.
— Не мога, господарю!
Диктаторът изведнъж изгуби интерес към писмото; остави свитъка на масата и изгледа изумен роба.
— Не знаех, че някой може да се окаже по-нахален и от теб! Целият трепериш. Да не те е ухапала?
— Не, господарю — отговори слугата. — Но това не означава, че няма да ме убие.
— Охо! Мисля, че трябва да говоря с госпожата. Тя има ли си име? Изобщо смъртна ли е?
— Казва се Аврелия.
Сула помълча и накрая заяви:
— Не, още не съм във форма.
— Да я доведа ли?
— Не. Кажи й, че не искам да я виждам — заяви, но така и не посегна обратно към писмото; интересът му към Помпей се беше стопил окончателно.
— Господарю, тя отказва да си тръгне, преди да е говорила с теб!
— Тогава нека слугите я изнесат насила.
— Опитах се да ги накарам, но те не смеят да я докосват.
— Така и трябва! — съгласи се Сула и затвори очи. — Добре, Хризогон, нека влезе. — Аврелия се появи на вратата, той спокойно й посочи да седне.
Тя седна на стола пред прозореца. Сула за сетен се увери как времето се отнася различно с хората. В щабквартирата край Теан беше мрачно и той не бе имал възможност да я види добре. Сега жената беше застанала на светлината и той можеше спокойно да се опие от гледката. Беше отслабнала, което би трябвало да я загрози, но вместо това я правеше още по-красива. Розовите петънца, които навремето издайнически се появяваха на бузите й, бяха изчезнали, придавайки й вид на мраморна статуя. Косата й още не бе започнала да се прошарва, нито пък Аврелия бе имала глупостта да я реши по начина, типичен за застаряващите дами. Все още я вдигаше на кок, който подчертаваше острите черти на лицето й. А и очите й бяха все така красиви под дългите черни мигли и гъстите черни вежди. Твърдият им поглед също не се беше променил.
— Предполагам, че идваш заради момчето — облегна се Сула назад.
— Именно.
— Тогава говори! Аз те слушам.
— Да не би всичко да е заради това, че прилича на твоя син?
Той изведнъж изтръпна и отмести поглед встрани. Сведе очи към писмото на Помпей и изчака болката да попремине.
— Признавам, че изпитах известен шок при срещата си с него, но не е заради сина ми.
Събра смелост и отново впи безизразния си поглед в лицето й.
— Аз харесвах сина ти, Луций Корнелий.
— Но това не е причина да ти угаждам, Аврелия. Момчето умря преди много години. Свикнах да живея с тази мисъл.
— Значи знаеш какво искам.
— Естествено. Искаш да пожаля твоя син, нищо че боговете не пожалиха моя.
— Не можеш да виниш сина ми за това!
— Ще виня, когото си пожелая! Аз съм диктаторът! — изкрещя Сула.
— Глупости! Дошла съм тук, за да поискам милост за сина си, който не заслужаваше навремето да стане жрец, а днес не заслужава да бъде убит!
— Съгласен съм, че не е бил роден за свещеник. Но е станал. На твое място бих се радвал, че синът ми се е издигнал до подобна чест.
— С баща му не сме искали момчето да бъде фламин Диалис. Принуди ни самият Марий в разгара на кървавата баня. — Аврелия си позволи да направи гримаса на отвращение. — Марий принуди и Цина да даде дъщеря си за жена на сина ми. Последното, което Цина би пожелал на детето си, е да го види жрица на Юпитер!
Сула смени темата:
— Гледам, че си се отказала от шарените дрехи, които толкова харесваше навремето. Това безцветно нещо на гърба ти създава бледа представа за прелестите ти.
— И това са глупости! — ядоса се Аврелия. — Не съм дошла тук да ти се харесвам. Дошла съм да се моля за сина си!
— С голяма радост бих пожалил сина ти. Но той самият знае как да постъпи. Просто трябва да се разведе с дъщерята на Цина.
— Той не иска да се развежда.
— Защо не иска? — изкрещя отново Сула. — Защо не иска?
Аврелия този път леко се изчерви.
— Защото ти, наивнико, му даде да разбере, че това е начинът да се отърве от омразното жречество! Не желае да се разведе и да остане цял живот фламин Диалис. По-скоро е готов да умре!
Сула зяпна удивен.
— Какво?
— Ти си глупак, Сула! Глупак! Цезар никога няма да се разведе!