— Не смей да ме обиждаш!
— Ще говоря каквото искам, зло старче такова!
Настъпи неловко мълчание. Колкото повече Аврелия се ядосваше, толкова повече Сула се успокояваше. За малко се обърна към прозореца, но веднага се извърна обратно към нея. В погледа му се четеше нещо повече от гняв или обида.
— Да започнем отначало — предложи той. — Ако никой от вас не е искал Цезар да стане фламин Диалис, тогава защо Марий го е накарал?
— Заради онова предсказание — отговори Аврелия.
— Да, чувал съм за него. Марий ще бъде седем пъти консул, ще го нарекат Третия основател на Рим. Той обичаше да го повтаря.
— Но това не е цялото предсказание. Имало е още нещо, което той не беше споделил пред никого, преди лудостта да го обхване съвсем. Тогава признал пред малкия Марий, който го споделил с Юлия.
Сула седна на стола си и се навъси.
— Говори.
— Втората част от предсказанието се отнасяла до сина ми Цезар. Старата Марта предрекла, че именно той щял да бъде най-великият римлянин за всички времена. И Гай Марий й повярвал. Натовари Цезар с жречеството, за да не може той да ходи на война и да се издигне в политиката.
— Защото човек, който не може да води войската и следователно не може да се кандидатира за консул, никога няма да засенчи Гай Марий — кимна Сула. — Умник е бил Марий! Правиш своя съперник жрец на Юпитер и го отстраняваш завинаги от играта! Никога не съм предполагал, че старото животно може да е толкова хитро.
— О, той винаги е бил хитър!
— Интересна история — заключи диктаторът и взе писмото от масата. — Можеш да си вървиш. Изслушах те.
— Искам да помилваш сина ми!
— Не и преди да се разведе с дъщерята на Цина.
— Няма да го стори.
— Тогава няма какво повече да ти кажа. Върви си, Аврелия.
Налагаше се да опита още веднъж заради сина си:
— Аз веднъж плаках за теб. И на теб ти хареса. Сега ми се ще пак да заплача, и то пак заради теб. Но сега няма да ти хареса. Защото ще оплаквам безвъзвратната загуба на един велик човек. Защото вместо него виждам едно нищожество, което няма свян да желае смъртта на деца. Дъщерята на Цина е на дванайсет години. Синът ми осемнайсет. Двамата са още деца! А в това време е вдовицата на Цина върви с гордо вдигната глава из улиците на Рим, защото е омъжена за друг и този друг е твой човек. Синът на Цина е оставен без средства, няма друг избор, освен да напусне страната. А и той е още дете. Докато вдовицата на Цина живее в охолство и разкош, а тя не е дете. — Аврелия злобно се изсмя. — Разбира се, Ания е червенокоса. Може би носиш кичури от нейната коса върху плешивото си теме?
След което се обърна и излезе от стаята.
Хризогон веднага дотърча да разбере какво се е случило.
— Искам да намериш един човек — заповяда Сула, очевидно в ужасно настроение. — Да го намериш, Хризогон, не да го убиваш.
Гъркът изгаряше от любопитство да разбере какво се е случило между господаря му и тази необикновена дама. В едно беше сигурен — някога не са били безразлични един към друг, но знаеше, че нищо няма да научи.
— Става дума за някоя частна сделка, така ли да разбирам? — попита той Сула.
— Много добре се изрази! Да, точно така, частна сделка. Два таланта награда за човека, който ми издаде местопребиваването на Гай Юлий Цезар, фламин Диалис. Той трябва да бъде доведен при мен, без да падне и косъм от главата му! Искам да съобщиш, на когото трябва, Хризогон. Никой да не смее да убие фламин Диалис. Просто искам да го доведат при мене. Ясно ли е?
— Разбира се, господарю — съгласи се Хризогон, но така и не помръдна. Само дискретно се покашля.
Сула вече бе разгърнал писмото, но все пак му обърна внимание.
— Кажи.
— Направих план, господарю, както ти ми беше наредил, когато те помолих да ме назначиш за отговорник по въпросите с проскрибциите. Освен това ти намерих подходящ слуга, ако благоволиш да разговаряш с него; ако си съгласен да ми връчиш въпросната длъжност…
Сула не му се усмихна много мило.
— Ти май наистина мислиш, че можеш да се справиш, с две задачи едновременно? При условие, че ти осигуря, заместник в къщата.
— Наистина е най-добре да се заема лично и с двете задачи, господарю. Бъди така добър да прочетеш плана ми. Ще ти докажа убедително, че добре разбирам същността на тази длъжност. Защо да наемаш някой професионален служител от хазната, който ще се бои да се допитва лично до теб по трудните въпроси, а в същото време ще се ограничава от професионални скрупули и принципи и ще загърби чисто деловите аспекти на службата?
— Ще помисля и ще ти отговоря — каза Сула и отново взе писмото на Помпей. Изчака с безизразен поглед доскорошният роб да се отдалечи и накрая кисело се усмихна. Отвратително създание! И все пак, разсъждаваше Сула, подобна длъжност изискваше и подобен човек — изверг. Такъв, на когото да има доверие. Ако Хризогон се заемеше с проскрибциите, Сула можеше да е сигурен, че никой няма да отиде твърде далеч с тяхното изпълнение. Без съмнение Хризогон щеше да се опита да запази голяма част от средствата за себе си, но само той можеше да знае, че подобни злоупотреби не бива да засягат в никакъв случай политическия авторитет на диктатора. Деловата страна на проскрибциите трябваше да изглежда възможно най-чиста и почтена: имотите — да се разпродадат, парите, скъпоценностите, мебелите, произведенията на изкуството, дяловете в търговските дружества — да отидат за сметка на държавата. Сула не можеше лично да се заеме с тази работа, затова друг трябваше да я свърши вместо него. Хризогон беше прав. По-добре той, отколкото някой чиновник от хазната. Дай им работа на тях и бъди сигурен, че няма да бъде свършена. А Сула искаше всичко да мине възможно най-бързо. И в същото време — никой да не се усъмни, че самият диктатор се е възползвал от положението. Хризогон беше формално освободен от робство, но все така оставаше зависим от бившия си господар; и твърде добре го познаваше, за да разчита на милост, в случай че злоупотреби с доверието му.