Трябва също така да ти поднеса съболезнования за смъртта на Публий Антистий Вет и съпругата му — твоите тъстове. Трудно е да се отгатне защо Брут Дамазип е включил Антистий сред жертвите си. Но, разбира се, самият Дамазип е мъртъв, наредих да го екзекутират незабавно. Но в интимна обстановка, Помпей Адулесцентул Карнифекс, в съвсем интимна обстановка…“
Това беше писмо, което достави удоволствие на автора си Сула! Но сетне трябваше да помисли как всъщност да постъпи с Юношата-касапин и веждите му отново се свъсиха. Този младеж трудно щеше да се откаже от нещо, щом веднъж реши да го получи. А това в момента се оказваше мечтаният триумф. Човек, който има наглостта да се разположи в римска тога насред площада на един гръцки град, да се наобиколи с ликтори, каквито по закон не заслужава, и накрая да се прояви като последния варварин — такъв човек трудно би се примирил с ограниченията, които поставя римският триумфален протокол. Може би дори Сула съзнаваше, че малкият касапин е достатъчно хитър, за да се сдобие със своя триумф начин, който да превърне отказа в опасно начинание. Сула започна да крои нови планове. Накрая отново се усмихна и когато секретарят му се появи на вратата, от гърдите му се изтръгна неволна въздишка — господарят беше в добро настроение!
— А, Флоскул! Тъкмо навреме. Седни и вземи някоя от количките. В момента съм в толкова добро настроение, че съм готов да сипя щедри подаръци. Дори в полза на онзи прекрасен човек, Луций Лициний Мурена, който управлява Римска Азия от мое име. Да, реших да му простя за неоправданите военни действия срещу Митридат и още повече — за неоправданите рискове, на които подложи моето велико дело. Мисля, че недостойният Мурена все пак може да се окаже достоен да ми свърши някоя важна работа. Затова ще му пишеш, за да му съобщиш, че го чакам незабавно в Рим и че му разрешавам да проведе триумф. След това ще пишеш и на Флак и ще му заповядаш да се върне веднага и да отпразнува триумф. Нека всеки от тях да води най-малко два легиона със себе си…
Сула започна да диктува, а секретарят записваше желанията му. Беше забравил за мъчителния разговор с Аврелия. Дори не си спомняше за своенравния фламин Диалис. Един друг младеж, доста по-опасен за момента, трябваше да бъде отстранен. Защото опреше ли ножът до кокала Малкият касапин се оказваше същият хитрец като Сула.
Както Рия бе предрекла, зимата се беше настанила окончателно из планините, слънцето се завърна в яркосиньото небе, но студът остана. Това означаваше, че старият Път на солта към Рим, също както връзката с Реате и тази през планинското било с долината на Атерн са отворени.
За Цезар всичко това беше без значение, защото състоянието му от ден на ден се влошаваше. В началото на болестта, когато идваше в съзнание, на няколко пъти се бе опитал да стане от леглото и да замине. Но щом стъпеше на пода, тялото му се сковаваше, а главата му се замайваше при всяко движение. Чувстваше се като дете, което още не е проходило. На седмия ден започна все по-често да се унася в сън и накрая потъна в забрава.
Тогава на вратата на Рия потропа Луций Корнелий Фагитес, придружен от непознатия, който беше забелязал Цезар и Бургунд при заминаването им от странноприемницата в Требула. Съвсем сама (Бургунд беше излязъл да сече дърва), Рия не можеше да спре двамата мъже.
— Ти си майка на Квинт Серторий, а този тук, дето спи, е Гай Юлий Цезар фламин Диалис — установи Фагитес.
— Не спи. Болен е и е в безсъзнание.
— Значи спи.
— Има разлика. Никой не може да го събуди. Разболял е от най-страшната малария, което означава, че ще умре.
Това вече не беше добра новина за Фагитес — възнаграждение щеше да получи само онзи, който отведеше Цезар жив.
Подобно на другите наемни убийци на Сула, всички до един освободени негови роби, и Луций Корнелий Фагитес не страдаше от скрупули. Беше строен, красив грък на около четиридесет години — един от онези наплашени от мизерията хора, които доброволно се продаваха в робство, само и само да избягат от разорената си родина, Фагитес се беше вкопчил в Сула и накрая за награда получи правото да води една от хайките. За времето преди да дойде при болния Цезар, вече беше събрал четиринадесет таланта сребро само от убийства на проскрибирани лица. Ако сега успееше да заведе при Сула младежа жив и здрав, талантите щяха да станат шестнайсет.
Реши да не осведомява Рия за истинската цел на посещението си. Вместо това се разплати с непознатия, който го беше довел при нея, и го отпрати. Ако момчето умреше, това нямаше да му донесе нищо от обещаната награда, но пък щеше да му позволи да присвои каквито пари беглецът носеше със себе си. Нямаше да е зле, правеше си сметката Фагитес, ако изнудеше старата жена да му предаде парите на младежа.