Когато Аврелия научи, че няколко дни след разговора им Сула е повикал при себе си Марк Пупий Пизон Фруги и му е заповядал да се разведе с Ания — вдовицата на Луций Корнелий Цина, — тя се осмели да се надява, че диктаторът ще пожали сина й. Но макар че Пизон Фруги се подчини и бързо се разведе с Ания, нищо друго не се случи. Рия й беше писала, колкото да я извести, че торбите с парите са отишли в ръцете на човек с подходящо име и че Цезар и Бургунд са заминали. Тя обаче не беше споменала за болестта на Цезар, а Аврелия реши, че липсата на новини е добра новина.
— Ще отида да говоря с Далматика — реши най-накрая. — Може би една друга жена ще ми подскаже как да смиля сърцето на Сула.
Жената на Сула, която беше пристигнала от Брундизий миналия декември, почти не се беше показвала на публично място. Някои разправяха, че била болна, други — че Сула нямал време за личен живот и я пренебрегвал; но никой още не бе казал, че си е намерил любовница. Затова Аврелия и написа кратко писъмце, с което молеше да я приеме, по възможност във време, когато Сула няма да си е вкъщи. Последното, Аврелия изрично спомена, се дължало само на страха й да не дразни излишно диктатора. Освен това помоли и Корнелия Сула да присъства на срещата, тъй като й се искало да поднесе уважението си на човек, когото познава отдавна, а не е виждала твърде дълго. Може би Корнелия Сула също щеше да й даде добър съвет.
Сула вече живееше в построената си отново къща над Големия цирк. Аврелия беше въведена в новия му дом, който още миришеше на мазилка и боя и чиито нови фрески, изписани във вулгарния стил на епохата, само времето щеше да прикрие. От вратата робът я преведе през просторен атрий и още по-просторна вътрешна градина, зад която бяха личните покои на Далматика. Двете жени се познаваха, но така и не се бяха сприятелили: Аврелия умишлено стоеше настрана от обществото на палатинската аристокрация, където се разпореждаха жените на най-знатните римляни. Криеше се в своята Субура, занимаваше се с делата си и малко се интересуваше от клюките, с които се забавляваха повечето римлянки.
В интерес на истината и Далматика странеше от хората. Твърде дълги години бе прекарала изолирана от обществото, в дома на възстария си и ревнив съпруг Скавър Принцепс Сенатус, твърде дълго самата тя беше обект на клюки, за да изпитва слабост към тях. След това се наложи заедно с цялото семейство да бяга при Сула в Ефес, Смирна и Пергам, да си гледа двамата близнаци и болния съпруг. Годините й бяха преминали в притеснения, нещастия, скука и носталгия по дома. Цецилия Метела Далматика така и нямаше да си възвърне младежките вкусове, нямаше да изпитва някогашното удоволствие да обикаля римските пазари, да ходи на комедийни представления, да се оплита в семейни интриги, скандали и в останалото време да се отдава на мързел. Освен това завръщането й в Рим беше само по себе си триумф — за нея бе достатъчно да знае, че е липсвала на Сула през годините на войната.
И все пак той, макар че я обичаше, не споделяше тайните си с нея. Ето защо Далматика не бе разбрала нищо за съдбата на младия фламин Диалис. Нещо повече, никога не беше предполагала, че точно Аврелия е негова майка. Колкото до Корнелия Сула, тя само си спомняше, че в детството си се е срещала по-често с Аврелия, която е била роднина на майка й. По-нататък Аврелия вървеше донякъде и с доста по-ясния спомен за първата мащеха на Корнелия — любимата Елия. Първият брак на Корнелия Сула — за сина на Квинт Помпей Руф, политически съратник на баща й — бе завършил трагично, след като младият й съпруг беше убит на Форума по време на бунтовете, с които народният трибун Сулпиций искаше да възпламенят цял Рим. Вторият й брак — с Мамерк, по-малкия брат на покойния Марк Ливий Друз — й беше донесъл най-сетне радостта от семейното огнище.
Всяка от трите жени се радваше да се види с другите две и имаше защо. След като и трите се смятаха за едни от големите хубавици на Рим, радостно бе да се уверят с очите си, че времето още не ги е лишило от красотата им. Аврелия беше най-възрастна — на четиридесет и две; Далматика беше на трийсет и седем, а Корнелия Сула — само на двайсет и шест.
— Започнала си да приличаш на баща си — обърна се Аврелия към Корнелия.
Сините очи на младата жена, които в действителност не приличаха много на тези на баща й, се изпълниха с игриви пламъчета.
— О, недей така, Аврелия! — засмя се Корнелия. — Кожата ми е здрава и не ми се налага да ходя с перука!
— Горкият — съгласи се Аврелия. — Сигурно му е много тежко.