— Ще имам празник! — заяви Сула на жена си. Обгърна ръце лицето й и нежно я целуна. — Ще се веселим, а аз ще се напия!
Едва по-късно Аврелия си даде сметка колко невъзмутимо всички присъстващи бяха приели странното поведение на Сула. Никой не се оказа толкова глупав, че заради една театрална игричка да сметне диктатора недостоен за длъжността си. Ако не друго, Сула беше постигнал по-скоро обратното: как можеха хората да не се страхуват от човек, който толкова нехаеше за благоприличието?
Никой не научи за случилото се. Никой от участниците не посмя да разкаже за тази необичайна среща, и то не от страх, че Сула ще ги накаже, а защото знаеха, че никой в Рим няма да им повярва.
Щом Цезар се прибра в родния си дом, веднага усети до каква степен майка му е влязла под кожата на диктатора: не друг, а Луций Тукций, личният лекар на Сула, дойде да го прегледа незабавно.
— Ако съдя в какво състояние е самият Сула, това едва ли е добра препоръка — сподели Аврелия пред Луций Декумий. — Но пък може би, ако не беше Луций Тукций, Сула изобщо нямаше да го има.
— Важното е, че е римлянин — заяви Декумий. — Не им вярвам на гърците.
— Гръцките лекари знаят много неща.
— На теория, да. Все гледат да приложат някоя нова идея върху пациента си. Но старите рецепти са най-добрите.
— Е, Луций Декумий, както сам казваш, човекът е римлянин.
В този миг откъм стаята на Цезар се появи и самият лекар. — Двамата веднага замълчаха. Тукций беше дребен на ръст, доста закръгленичък. Навремето беше главен хирург в армията на Сула, пак той беше пратил Сула в Едепс, когато го бе повалила тежката болест.
— Мисля, че знахарката от Нерса е била права — заяви Тукций. — Синът ти наистина е страдал от малария. Голям късметлия, малцина са оцелявали след нея.
— И какво ще правим сега? — попита Декумий.
— Ами хората, които са изгубили много кръв вследствие прорезна рана, имат същите симптоми като Цезар — обясни невъзмутимо лекарят. — В такива случаи, ако не умрат в първите дни, ранените започват да се възстановяват. Но винаги съм смятал, че ако всеки ден ядат овчи черен дроб, това помага. Колкото по-млада е овцата толкова по-бързо се възстановява болният. Препоръчвам на Цезар да изяжда по един агнешки дроб на ден и да изпива по три кокоши яйца, разбити в козе мляко.
— И никакви лекарства! — учуди се Луций Декумий.
— Лекарства няма да помогнат в случая с Цезар. И аз като гръцките лекари от Едепс вярвам в предимството на храната пред лекарствата — подчерта Луций Тукций.
— Видя ли? И тоя бил грък по душа! — изскърца със зъби Декумий, щом лекарят си замина.
— Не се притеснявай — отвърна Аврелия. — Поне осем дни ще следваме рецептата му. Тогава ще видим. Но на мен съветът ми изглежда добър.
— По-добре да тръгвам за пазара — каза дребничкият човечец, който обичаше Цезар повече от собствените си синове. — Ще купя едно агне и ще накарам да го заколят пред очите ми.
Най-големият проблем се оказа не с агнето, а със самия пациент, който просто отказа да яде агнешкия дроб и изпи с такава погнуса яйцата, че веднага ги повърна.
Прислугата веднага се обърна към господарката.
— Трябва ли дробът да бъде суров? — попита готвачът Мург.
Аврелия премигна в недоумение.
— Нямам представа, просто така предположих.
— Тогава да пратим човек при Луций Тукций да попита? — предложи Евтих. — Цезар не е капризен, искам да кажа за него не е толкова важно храната да бъде изключително вкусна. Той е човек с консервативни разбирания, не е капризен. Открай време съм забелязал обаче, че понася храна, която мирише твърде силно. Като например яйца. Колкото до суровия дроб, пфу! Ами той направо вони!
— Най-добре да сготвя дроба и да налея подсладено вино яйцата — замоли се Мург.
— Как смяташ да го сготвиш? — попита Аврелия.
— Ще го нарежа на тънки филийки, ще овалям парченцата в сол и брашно и леко ще го запържа на силен огън.
— Добре, Мург. Аз ще пратя човек до Луций Тукций да попита какво да правим.
Отговорът дойде скоро след това:
„Добавяйте каквото щете в яйцата и, разбира се, че ще сготвите дроба!“
Така пациентът се примири с диетата.
— Цезаре — казваше майка му, — струва ми се, че храната помага.
— Знам, че помага! Защо иначе ще ям тази гадост? — отвърна й кисело болният.