— Ще бъда щастлив да се подчиня на изискванията — обеща Цезар.
— Ако всичко мине добре, ти ставаш свободен човек. Можеш да имаш, която си поискаш жена. Та дори и детето на Цина.
— Това означава ли, че няма да има промяна в гражданското положение на Цинила? — попита спокойно Цезар.
— Разбира се, че няма да има! Та нали ако имаше, ти щеше да си останеш с лената и апекса до края на живота си! Неприятно ми е да ми задаваш подобни въпроси.
— Попитах, Луций Корнелий, защото според лекс Миниция децата, които ще имам от сегашната си жена, няма да получат гражданство. А това не ми се струва правилно. Аз самият не съм проскрибиран, защо моите деца да страдат?
— Да, разбирам какво имаш предвид — съгласи се диктаторът, без да се дразни от откровеността на Цезар. — Тъкмо заради хора в твоето положение ще променя законите си. Лекс Миниция де либерис ще се отнася единствено до децата на проскрибираните, но не и до техните деца. Ако някой в положението на жена ти се ожени или омъжи за римски гражданин, то децата му ще бъдат пълноправни граждани. Трябваше да се сетя за подобни последствия. Това е едно от неудобствата, когато трябва да прокарваш много закони един след друг. Но начинът, по който трябваше да се убедя в пропуска си, ме постави в доста неудобно положение. И всичко това заради теб! И заради глупавия ти вуйчо Кота. Според начина, по който жреците интерпретираха моя закон, излиза, че всички досегашни закони се отнасят и до децата на проскрибираните.
— Радвам се да го чуя — ухили се Цезар. — Така се освободих от оковите, които Гай Марий ми сложи.
— Така е. — Изведнъж Сула си придаде делови вид и мина на съвсем друга тема. — Митилена се е разбунтувала заради данъците към римската хазна. В момента управител на Азия е моят проквестор Лукул, но вече пратих нов човек — претора Терм. Първата му задача ще е да потуши бунта в Митилена. Ти вече сподели, че имаш вкус към военното дело, затова те пращам в Пергам, където ще се присъединиш към щаба на Терм. Очаквам от теб да се изявиш, Цезаре — погледна го Сула. — От твоето поведение като младши военен трибун ще зависи крайното решение по заплетения ти казус. В римската история никой друг не се радва на толкова почит, колкото героят на бойното поле. Иска ми се да възвърна култа към тези хора. Те ще получат привилегии, каквито не се полагат на другите. Ако ти успееш да се изявиш на бойното поле, ще получиш нещо и за себе си. Но ако не се проявиш според очакванията, ще те натикам там, където и Гай Марий не би се сетил да те сложи.
— Така е справедливо — съгласи се Цезар, доволен от назначението си.
— И още нещо — изгледа го Сула с известно злорадство. — Конят ти. Животното, което си яздил като фламин Диалис, въпреки че ти е било изрично забранено.
Цезар усети как се сковава.
— Да?
— Чувам, че си имал намерение да си го откупиш. Няма да го направиш. Моето изрично желание е да яздиш обикновено муле. Мулето винаги ми е вършело работа. Значи ще върши работа и на теб.
Цезар се опита да убие Сула с поглед, но… о, не, нямаше да се улови толкова лесно в капана.
— Да не би да мислиш, Луций Корнелий, че мулето ще карани моето самочувствие? — попита.
— Нямам ни най-малка представа кое ще нарани твоето самочувствие.
— Аз съм най-добрият ездач — похвали се Цезар. — Докато ти, както говорят слуховете, си бил най-лошият ездач. Така че, щом едно муле ти е вършело работа на теб, на мен също ще ми върши работа. Искрено ти благодаря за разбирането, както и за дискретността ти.
— Тогава можеш да си вървиш — отпрати го Сула. — И преди да излезеш, бъди така добър да ми пратиш секретаря.
Тази последна размяна на любезности отне от признателността на Цезар към Сула. Накрая той дори се замисли да не би тъкмо с тази цел Сула да е поставил странното си изискване за мулето. Той не желаеше Цезар да му е благодарен, не искаше синът на Аврелия да се окаже зависим от него. Един Юлий да бъде клиент на един Корнелий? Това би означавало Сула, големият защитник на патрицианското достойнство, сам да се подиграе с него. Подобни мисли убедиха най-накрая Цезар, че Сула заслужава далеч по-голямо уважение, отколкото беше склонен да му отдаде преди час. „Той наистина ми даде свободата! Даде ми да управлявам собствения си живот, да правя каквото искам, или поне каквото мога. Никога няма да харесвам Сула. Но ми се струва, че понякога съм склонен да го обичам.“
След това се сети за коня си Буцефал и се разплака.
— Сула е мъдър човек, Цезаре — кимна Аврелия. — Така или иначе ще трябва да направиш доста нови разходи. Налага се да купиш бял бик, без нито едно петънце или белег по кожата. Такова животно ще струва поне петдесет хиляди сестерции. Обядът, който трябва да дадеш в чест на жреческите колегии, ще струва два пъти повече. А след това трябва да се погрижиш и за багажа си. И да имаш с какво да живееш в една среда, която, страхувам се, ще те подтиква към големи разходи. Спомням си как баща ти разправяше с какво презрение младите офицери се отнасят към колегите си, които не могат да си позволят луксозен живот. Ти не си богат. Досега не ти се е налагало да харчиш доходите, които баща ти успя да осигури за семейството, но сега всичко ще се промени. Да си откупиш коня ще се окаже твърде обременително за кесията ти. А дори няма да можеш да го яздиш. Трябва да се задоволиш с мулето, поне до деня, в който Сула изрично не ти разреши да яхнеш отново кон. А едно добро муле ще струва по-малко от десет хиляди сестерции.