Цезар започна да се моли.
— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Ти, който си, от който пол пожелаеш, ти, който си духът на Рим, приеми, моля те, това свещено животно, защото е твоето любимо жертвено животно, което ти поднасям, за да те умилостивя заради неправилното си заемане на фламинската длъжност. Моя е молбата да ме освободиш от клетвите и да ми дадеш възможност да ти служа по друг начин. Оставям се на твоята воля, но ти дарявам това прекрасно и величествено животно с ясното съзнание, че ще ми дадеш това, което искам, защото ти поднасям това, което заслужаваш.
Цезар се усмихна на бика, който не сваляше очи от него, все едно започваше да проглежда в бъдещето.
Касапите пристъпиха напред; Цезар и върховният понтифекс се обърнаха на другата страна и всеки от тях взе по една златна чаша от триножника, докато Рекс Сакрорум вдигна с две ръце златна тавичка, поръсена с брашно.
— Искам тишина! — прогърмя гласът на Цезар. Всички се умълчаха и до Капитолия долетя далечният шум от кипящите на Форума всякакви човешки дейности.
Флейтистът взе инструмента си — изваян от пищяла на убит вражи войник — и засвири погребална мелодия, която трябваше да заглуши всички странични шумове.
Рекс Сакрорум поръси главата и муцуната на бика с брашното. Бикът сякаш имаше усещането, че е завалял дъжд: подаде език и започна да лиже прашинките фино брашно по муцуната си.
Един от касапите, тъй нареченият попа, застана пред бика и отпусна ръката с огромния чук.
— Жертвоприносителю, да удрям ли? — обърна се той към Цезар.
— Удряй! — подкани го младежът. Чукът се извиси и се стовари с невероятна прецизност точно между очите на нищо неподозиращия бик. Жертвала подгъна колене и едва не разклати земята с огромната си тежест. Главата му се изпъна напред, след което тялото му се изтегна на дясната страна — добро знамение. Гол до кръста, също както колегата си с чука, другият касапин, така нареченият култарий, хвана с две ръце рогата на бика и вдигна безжизнената глава към небето. По напрегнатите мускули на касапина се познаваше колко тежи главата на жертвата. След което култарият положи главата на земята, така че муцуната да опира о камъните.
— Жертвата е съгласна — каза той на Цезар.
— Тогава да я принесем на бога! — нареди Цезар.
Култарият извади големият, остър като бръснач нож и докато попата вдигаше отново главата на бика, той преряза с едно-единствено рязко движение гърлото му. Личеше си, че е добър, защото кръвта не бликна, а плавно потече. Никой от присъстващите — дори самият касапин — не се изпръска. Цезар подаде чашата си на култария, който ловко я подложи под течащата струя, без дори капка да падне по външната страна. Същото стори и с чашата на Метел Пий след това.
Като внимаваха да не стъпят в червените струи, които започваха да се стичат по паважа, Цезар и върховният понтифекс отидоха до голия каменен олтар. В него Цезар изля кръвта от чашата си и каза:
— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Ти, който си, от който пол пожелаеш, ти, който си духът на Рим, приели тази жертва, която е изкупление за моята грешка, вземи и златото от рогата и копитата на жертвеното животно, запази ги за украсата на своя бъдещ храм.
На свой ред Метел Пий изля съдържанието на чашата си в олтара.
— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Моля те да приемеш изкупителната жертва на Цезар, който беше твой фламин и си остава твой слуга.
В мига, в който Метел Пий правилно изговори и последната сричка от кратката си молитва, всички присъстващи въздъхнаха с облекчение.
Последен трябваше да поднесе своята жертва Рекс Сакрорум, който изсипа брашното от тавичката върху капките кръв в олтара.
— О, всемогъщи Юпитер Оптимус Максимус, ако това е името, с което искаш да те наричам. Ако не, ще се обръщам към теб, с което име пожелаеш. Свидетелствам, че ти беше поднесена жизнената сила на това прекрасно и величествено жертвено животно, че церемонията бе извършена според предписания ритуал и че нито една грешка не е била допусната. Според това, което открай време сме се договорили с теб, заключавам, че ти си доволен от жертвата и от нейния дарител Гай Юлий Цезар. Нещо повече, Гай Юлий Цезар иска да изгори цялата жертва за твое изключително удоволствие и не желае да запази нито частица от нея за себе си. Нека Рим и всички негови жители бъдат възнаградени с благополучие.