И с това всичко свърши. Без нито една грешка. Докато жреците и авгурите разкриваха загърнатите си лица и поемаха надолу по склона към Форума, помощниците на двамата касапи започнаха да мият площада. С помощта на лостове и въжета вдигнаха огромния труп и го качиха на приготвената клада, след което на свой ред зачетоха молитви и подпалиха дървата. Докато робите плискаха кофи с вода, за да изчистят кървавите локви, над Капитолия се разнесе типичната миризма на изгоряло месо и скъпи аромати, които Цезар бе купил, за да наредят между дървата. Кръвта в олтара щеше да остане до мига, в който бикът се превърне на пепел. След това и нея щяха да измият. А торбата със златните листове вече пътуваше към хазната, където щеше да остане с името на дарителя, изписано отгоре й, заедно с повода и датата на поднесената жертва.
Празненството, което продължи в храма на Юпитер Статор в горния край на Форум Романум, премина също толкова добре, колкото и жертвоприношението Докато Цезар се разхождаше между гостите си, за да ги подканя да хапнат и да размени по някоя шегичка с всеки, погледите на околните, които досега сякаш не го бяха забелязвали, нито за миг не го изпускаха. Със своя произход, обществено положение и способности той изведнъж се бе превърнал в един от бъдещите политически играчи. Поведението, изражението, красотата му, всичко намекваше, че младежът заслужава интерес.
— Има нещо от баща му у него — сподели Метел Пий Пред Катул. Върховният понтифекс беше горд, че е успял да извърши ритуала без грешка от началото до самия край.
— Така и би трябвало — съгласи се Катул и изгледа Цезар с неприязън. — Баща ми беше Цезар. Голям красавец е младежът, не мислиш ли? Но не съм сигурен дали ще успея да се примиря с надменността му. Погледни го само! Та той е по-млад и от Помпей дори! А се държи така, сякаш целият свят му принадлежи.
Но Прасчо беше склонен да оправдае това му поведение.
— А ти как би се държал на негово място? Та той току-що се отърва от това ужасно жречество.
— Може да се каем за деня, в който Сула ни нареди да го освободим — заяви Катул. — Погледни ги двамата със Сула! Лика-прилика.
Прасчо изгледа събеседника си с известно учудване и Катул притеснено прехапа устни. Беше забравил, че не разговаря с Квинт Хортензий — своя зет и шурей. Самият Хортензий отсъстваше, защото когато Сула оповести имената на новите членове на колегиите, неговото липсваше в списъка. И Катул прие този пропуск за лична обида.
Без да го е грижа за чувствата на засегнатия Катул, Сула разпитваше Цезар:
— Ти дори не беше упоил жертвата. Това беше огромен риск.
— Аз съм любимец на съдбата — оправда се Цезар.
— Какво те кара да мислиш така?
Ами помисли само! Освобождават ме от фламинството, преди това оживявам след болест, която почти винаги е смъртоносна, успявам да се спася от отмъщението ти, накрая дори успях да науча мулето да се държи като чистокръвен кон.
— Мулето има ли си име? — ухили се Сула.
— Разбира се. Клепоушко.
— А как се казваше чистокръвният ти кон?
— Буцефал.
Сула се разтресе от смях, но не каза нищо повече. Най-накрая протегна ръка и посочи с жест пируващите.
— Справил си се доста добре за осемнайсетгодишен младеж.
— Следвам съветите ти — каза Цезар. — Щом съм неспособен да се слея с пейзажа, реших, че още първият банкет, който давам, трябва да отговаря на положението ми.
— Много си арогантен! Но няма защо да се притесняваш, Цезаре, обядът наистина си го бива. Стриди, кефали, костури, пъдпъдъци — това меню ти е струвало цяло състояние.
— Със сигурност повече, отколкото мога да си позволя — съгласи се Цезар.
— Значи си прахосник — скара му се Сула. Младежът вдигна рамене.
— Парите са средство, Луций Корнелий. Не ме е грижа имам ли ги или не, ако цялата работа е да си ги броя и да им се радвам вкъщи. Аз вярвам, че парите трябва да се движат. Иначе застояват и заедно с тях — цялата икономика. Отсега нататък, до каквито и пари да се докопам, всичките ще ги използвам за политическата си кариера.
— Това е най-лесният начин да се разориш.
— Все някак ще се справя — рече уверено Цезар.
— Откъде си сигурен?
— Защото съм любимец на съдбата. Късметлия съм.
Сула чак потръпна.
— Аз съм любимец на съдбата! Аз съм късметлия! Но запомни от мен — за всичко се плаща, Фортуна е ревнива и капризна любовница.
— Истинските любовници са точно такива! — засмя се младежът толкова гръмогласно, че всички се умълчаха.