На четвърта кушетка се разполагаха други три знатни фигури, този път символи на римската почтеност и достойнство: Мамерк Емилий Лепид, Метел Пий и Варон Лукул (Варон се казваше осиновителят му, по рождение Варон Лукул беше брат на най-верния поддръжник на Сула — Луций Лукул). И тримата дори не се мъчеха да скрият презрението си към Помпей.
Мамерк беше зет на Сула — спокоен и уравновесен човек, съумял да спаси голяма част от богатствата на Сула, както и да отведе роднините му в безопасност в Гърция.
Метел Пий — или Прасчо-син — беше преплавал морето от Лигурия до Путеоли с войската си и в компанията на легата Варон Лукул. Стъпил в Южна Италия в средата на април, той прекоси безпрепятствено Кампания, за да се съедини с легионите на Сула часове преди Сенатът в Рим да мобилизира армията, за да го спре. Допреди идването на Помпей Метел Пий и Варон Лукул се бяха топлели необезпокоявани на слънцето на Сулановата благодарност, защото му бяха довели два боеспособни легиона. Но ако сега недоволстваха от младежа, то не бе толкова задето ги бе надминал, колкото заради самата му личност кои бяха тези Помпеевци от Северен Пицен? Парвенюшка фамилия, издигнала се от нищото. Та те дори не бяха римляни! Навремето бащата на младежа си бе спечелил прякора Касапина заради жестокостта си. Вярно, беше достигнал консулския пост и се ползваше с голямо политическо влияние, но това не беше достатъчно в очите на един Метел или един Лукул. Никой чистокръвен римлянин, пък ако ще и от сенаторска фамилия, не би помислил на двайсет и две годишна възраст да набира сам — в пълно противоречие със закона — армия, за да се яви с нея пред великия патриций Луций Корнелий Сула дори не като помощник, а като независим съюзник, партньор така да се каже. Войската, която Метел Пий и Варон Лукул бяха довели със себе си, автоматично премина под върховното командване на Сула; той единствен щеше да разполага с нея. Да им беше благодарил Сула, пък после да ги беше отпратил, и Метел Пий, и Варон Лукул щяха да се подчинят, дори да изгарят от гняв и възмущение. И двамата бяха свикнали да спазват закона, оценяваше ги Варон. Затова сега стояха настрана и беснееха срещу Помпей, който се бе възползвал от верността на войниците си, за да си присвои пост, какъвто никой римски младеж не би могъл да заема — поста на пълноправен римски пълководец. Всъщност той дори можеше да изнудва Сула, ако пожелаеше.
Сред всички присъстващи, разбира се, най-интересен бе Марк Лициний Крас. Миналата есен беше пристигнал в Гърция, за да предложи услугите си на Сула. Беше довел със себе си две хиляди и петстотин войници, които лично бе събрал в Испания. Сула го бе посрещнал със същото хладно безразличие, с което го бе отпратил преди това Метел Пий от Римска Африка, където бе управител.
Ако хората не обичаха особено Крас, то се дължеше на рухването на уж гениалната система за бързо забогатяване, която бяха замислили с конника Тит Помпоний-син. Системата им беше изсмукала средствата на твърде голям брой наивници по време на първата от двете години, когато Цина и Карбон държаха заедно консулството. Годината изтичаше, скритите вдън земя по време на бурните събития пари срамежливо се показваха наяве, когато изведнъж гръмна новината, че опасността откъм понтийския цар Митридат е била окончателно отстранена, след като Сула е спазарил договора от Дардан. Възползвайки се от оптимизма сред конническото съсловие в Рим, Крас и Тит Помпоний започнаха да продават дялове в някакво новоизмислено търговско дружество, което всъщност целеше да откупи събирането на данъци в Римска Азия. Катастрофата се дължеше на един непредвиден ход от страна на Сула, който изцяло реорганизира финансите на провинцията и премахна възможностите за големи злоупотреби.
Вместо да чакат в Рим тълпите от излъгани вложители да им откъснат главите, Крас и Тит Помпоний предвидливо заминаха далеч от града. Всъщност пред тях имаше само една възможност, само един човек би бил склонен да ги приеме при себе си — Сула. Тит Помпоний се беше хванал веднага за сламката, събра цялото семейно наследство, което не беше никак малко, и пристигна в Атина. Високообразован, с държането си на истински римлянин, който дори пише художествена литература, Тит Помпоний се бе възползвал от младежкия си чар и може би заради собствената си слабост към малките момченца скоро влезе под кожата на Сула. Но след като откри, че именно Атина е градът, който най-много отива на сексуалните и артистичните му вкусове, той предпочете да остане и дори си добави прякора Атик — Атинянина.