Крас не беше толкова уверен в чара си, затова му трябваше време, за да последва примера на Атик.
Обстоятелствата се бяха струпали по такъв начин, че Марк Лициний Крас по онова време беше единственият мъж в знатната си, но силно обедняла фамилия. Всички пари в семейството принадлежаха на Аксия, вдовица едновременно и на двамата му по-големи братя. Зестрата й не беше единствената причина съпрузите й да държат на нея: Аксия бе хубава, мила, жизнена и способна да отдава сърцето си. Също както майката на Крас Винулея, Аксия бе родом от Реате, столицата на сабините — двете със свекърва си бяха близки роднини. Богатствата й се дължаха на тучните пасбища, на които единствени в Италия можеха да се видят прочутите магарета за разплод. Заради армията от муленца, на които едно подобно магаре можеше да даде живот, цената му стигаше до шейсет хиляди сестерции.
Когато първият съпруг на Аксия — Публий, най-големият син на стария Крас Оратор — загина под стените на Агрумент по време на Съюзническата война, тя вече чакаше дете от него. В традиционно и сплотено семейство като тяхното имаше само една възможност — бременната вдовица да се омъжи за втория брат. Изчакаха да изминат десетте месеца траур и Луций Крас на свой ред се задоми с Аксия. От Луций тя нямаше деца. Когато хората на Фимбрия го заклаха на улицата пред дома му, Аксия остана за втори път вдовица. Както овдовя и Винулея — виждайки какво го чака него самия, Крас-баща сам сложи край на живота си.
По онова време Марк беше на двайсет и девет, но не се беше включвал в политическия живот на града. Баща му (бивш консул и цензор) бе предпочел да държи поне един от синовете си далеч от стихията на Форума, та да има кой да се погрижи за потомството, ако фамилията бъде застрашена. Собствеността на стария Крас беше конфискувана, включително и тази на жена му Винулея. Но роднините на Аксия се намираха в превъзходни отношения с Цина, затова нейната зестра остана непокътната. Когато изтече вторият й десетмесечен траур, Марк Лициний Крас я взе за себе си и осинови малкия си племенник Публий. Женена три пъти за трима братя, Аксия получи името Тертула — Тройчицата. Тя сама предложи на околните да я наричат така: Аксия звучеше твърде провинциално, Тертула й се струваше по римско.
Величествената финансова пирамида, която Крас и Атик бяха запланували да построят — и която може би щеше да надмине и техните очаквания, ако Сула не се бе заел с реформи в Азия — разби на пух и прах това, която Крас се надяваше да превърне в ново семейно състояние. С почти празна кесия беше принуден да бяга далеч от дома, лишен от всякаква надежда за бъдещето. Остави след себе си две самотни жени и невръстно дете. Два месеца след бягството му от Рим Тертула роди син и от него — Марк.
Но къде да се скрие? Крас заложи на Испания. Там чакаха жалките останки от големите богатства на баща му. Преди много години Крас Оратор беше плавал до Калаените острови, Каситеридите, където бе сключил договор единствен да търгува с калаената руда през Северна Испания за бреговете на Средиземно море. Съюзническата война бе съсипала търговията, но Крас-син не губеше нищо да опита вместо баща си. Затова замина за Близка Испания, където се свърза с един клиент на баща си — някой си Вибий Пакциан. Той го скри в една изба, където Крас изчака да види няма ли кредиторите му да го настигнат. Когато се увери, че е в безопасност, излезе от скривалището и започна да възстановява търговията на баща си. Дори успя да придобие дял в сребърните мини в Южна Испания.
Дотук добре, но подобна дейност можеше да донесе печалба само ако финансовите институции и търговските дружества в Рим станат достъпни партньори. За да се сдобри със съгражданите си, Крас се нуждаеше от нечия могъща опека. Такава можеше да открие единствено у Сула. За да спечели благоволението му (при условие, че Крас не беше чаровен и ерудиран като съдружника си Тит Помпоний Атик), трябваше да му занесе нещо в дар. Най-ценен дар биха били военни подкрепления. Започна да събира около себе си старите клиенти на баща си: състави пет кохорти, но добре въоръжени и с известен боен опит.
Щом напусна Испания, Марк Крас се отби най-напред в Утика, в Римска Африка, където беше чул, че Квинт Цецилий Метел Пий се опитва с всякакви средства да задържи управлението. Крас беше посетил Африка миналото лято, колкото да се увери в недоверието, с което старомодният, почтен Прасчо се отнася към търговските му дела. Крас остави Метел Пий сам да си троши главата и се прехвърли в Гърция, където Сула прие поверените му пет кохорти, но се отнесе доста хладно с новодошлия.