Прасчо доволно се изкикоти:
— Няма да му е зле на момчето!
— Дори Крас си позволи да се усмихне.
— Ами какво ще правиш с Цетег? — попита той.
— Сега-засега ще задържа и Цетег. Той може да наглежда нещата в Кампания.
Малко преди войската му да прекоси река Волтурн близо до град Касилин, Сула прати шестима души да преговаряй с Гай Норбан, по-способния от двамата консули, които беше сложил Карбон. Норбан бе взел осем легиона със себе си и беше отишъл да защитава Капуа, но щом пратениците на Сула се появиха в лагера, той ги арестува, без да зачита правата им на парламентьори. След това изведе армията си на откритото поле в подножието на планината Тифата. Разгневен от незачитането на хората му, Сула са закани да научи Норбан на обноски. Разположи войските си по склоновете на планината и те се спуснаха като лавина над нищо неподозиращите Норбанови легиони. Победен още преди битката да е започнала, Норбан се прибра зад стените на града, престрои изплашените си войници и прати два легиона в Неапол да пазят пристанището за Карбон. След което се приготви за дълга обсада.
Благодарение на мъдрия народен трибун Марк Юний Брут Капуа имаше причини да защитава интересите на управляващите в Рим. По-рано същата година Брут бе издействал градът да получи статут на римска колония и понеже в Капуа бяха свикнали римляните да ги наказват заради многобройните бунтове и размирици, сега населението беше изключително доволно. Норбан нямаше причина да се тревожи да не би местните жители да се уморят присъствието на армията му. Капуа отдавна посрещаше и изпращаше всякакви римски легиони.
— Държим Путеоли, затова Неапол не ни е нужен — каза Сула на Помпей и Метел Пий, докато вървяха към Теан Сидицин — ще ни трябва и Капуа, защото си имаме Беневент. Сигурно съм имал предчувствие, за да оставя там Гай Верес — Той се спря, замисли се и кимна, все едно си отговаряше. — Цетег може да получи нова задача. Ще го назнача отговорник по военновременните запаси. Така ще проверя що за дипломат е!
— Тази война — изсумтя недоволно Помпей — доста се проточи. Защо просто не нападнем Рим?
Сула го изгледа бащински.
— Търпение, Помпей! Може да си се научил да воюваш, но от политика не разбираш абсолютно нищо. Ако до края на годината не научиш някои неща, ще се превърнеш в нагледен пример докъде може да стигне политическата манипулация. Преди да решим да превземем града, трябва да убедим жителите му, че сегашните управници са неспособни да ни победят. Тогава, ако Рим се окаже достатъчно благоразумен, сам ще ни се предложи.
— Ами ако не ни се предложи? — попита Помпей, без да знае, че Сула вече е разисквал въпроса с Метел Пий и Крас.
— Времето ще покаже! — беше единственият отговор, който получи.
Бяха подминали Капуа, сякаш вътре нямаше консул с осем легиона войници, и продължиха необезпокоявани към позициите на другата консулска армия — тази на Сципион Азиаген и помощника му Квинт Серторий. Малките, но процъфтяващи градчета в Кампания посрещаха добре Сула, защото го познаваха: в продължение на почти цялата Съюзническа война именно той бе командвал римските войски в региона.
Сципион Азиаген се беше разположил между Теан Сидицин и Калес, където се вливаше малък, но придошъл с топенето на снеговете приток на река Волтурн. От хладните, буйни води климатът беше приятно хладен дори в разгара на лятото.
— Това — каза Сула — е идеално място за зимен лагер. — След което зае отсрещния бряг и издигна своя лагер. Конницата бе отпратена обратно в Беневент под командването на Цетег, докато Сула прати нови парламентьори с изрични обяснения как да издействат примирие от Азиаген.
— Той не е бил клиент на Гай Марий, за разлика от Норбан, затова ще е по-сговорчив — обясняваше на Помпей и Метел Пий. Сърбежът на лицето му беше поносим и тоя успяваше да ограничи дневната си дажба вино. Настроението му бе добро и той бе способен да крои велики планове.
— Може би — съгласи се с половин уста Метел. — Ако беше само Сципион, щях да ти повярвам. Но с него е Квинт Серторий, а ти го познаваш най-добре, Луций Корнелий!
— Той е голям проблем — кимна Сула.
— Дали да не измислим най-напред как да обезвредим Серторий?
— Не ми е работа аз да мисля по въпроса, Прасчо. Сципион ще свърши работата вместо мен. — Сула посочи с пръчката мястото, където заради завоя на реката двата лагера се оказваха в непосредствена близост един до друг. — Твоите войници, могат ли да копаят, Гней Помпей?