— Искаш да кажеш, че онова дебело чудо на аристокрацията е сключило примирие със Сула? — кипна Норбан при самата мисъл за своя враг.
— Да. И позволява на войниците си да се побратимяват с тези на Сула — допълни Серторий.
— Защо трябваше да ми пратят глупак като Азиаген? — ядосваше се Норбан, но накрая вдигна рамене. — Какво да се прави, Квинт Серторий, Рим е неспособен да намери нищо по-добро. Ще пиша на Азиаген, но той едва ли ще обърне сериозно внимание. Теб обаче те съветвам изобщо да не се връщаш при него. Няма да те оставя в ръцете на Сула — той просто ще намери начин да те убие. Ти измисли нещо, с което да му подлееш на свой ред вода.
— Поне някой да мисли като нормален човек — въздъхна другият воин. — Ще се опитам да настроя градовете на Кампания срещу Сула. Говори се, че градското население било на негова страна, но има много мъже, които са на противното мнение. — Квинт Серторий беше направо погнусен. — Жените, Гай Норбан! Жените! Само да чуят името му и пощръкляват. Жените, не мъжете, решиха, че Кампания трябва да го подкрепя.
— Тогава най-добре е да видят на какво е заприличал — намръщи се Норбан. — Вече бил изгубил човешкия си вид.
— Изглежда по-зле и от мен?
— Много по-зле, доколкото знам.
Серторий свъси вежди.
— И аз чух нещо подобно, но Сципион не позволи да участвам в преговорите, затова не съм го виждал. Сципион нищо не спомена за външния му вид. — Той злобно се изсмя. — О, обзалагам се, че му е зле на старата курветина! Толкова беше суетен… Като жена.
Норбан се усмихна.
— Ти май не обичаш женския пол…
— Нямам нищо против сладостите му, но никога няма да се оженя. Майка ми е единствената жена, която ще имам близо до себе си през целия си живот. Виж, тя е жена за пример! Не се меси в мъжките работи, не се опитва да командва вкъщи, не използва задника си вместо оръжие. — Серторий взе шлема си и шумно го нахлузи на главата си. — Тръгвам, Гай Норбан. Дано успееш да убедиш Сципион, че не е прав.
На тръгване Серторий размисли и реши да потегли на запад към морския бряг, където малкото уютно пристанище Синуеса Аврунка може би щеше да възприеме благосклонно една декларация против Сула. Пътищата в Кампания бяха спокойни и безопасни. Като се изключи формалната обсада на Неапол, Сула не бе поставял постове и блокади. Навярно всеки момент щеше да прати войски да притиснат Норбан зад стените на Капуа, но докато Серторий беше в града, не забеляза раздвижване. Въпреки това той избра да мине по по-безлюдните пътища, които му връщаха усещането за някогашните скиталчества. Самотните пътешествия из пусти места го караха да се чувства истински войник, напомняйки му донякъде за годините, когато се беше преобразил на келтски воин от Испания, за да проникне сред германите. Това беше живот! Не му се налагаше да се занимава със затлъстели римски сенатори! Беше в постоянно движение, срещаше се с жени, които си знаеха мястото. Дори се бе оженил за германка, имаше син от нея, без дори за миг да се усети вързан за двамата. Сега те си живееха в Испания, в планинската крепост Оска, а момчето навярно бе възмъжало. Не че Квинт Серторий тъгуваше по тях или се интересуваше много от съдбата на сина си. Това, по което тъгуваше, беше младостта му. Свободата, единственото нещо, за което истинският войник трябваше да бъде благодарен на съдбата. Да, това бяха дните на неговия живот…
Както винаги Серторий пътуваше сам, дори без прислужник. Подобно на покойния си братовчед Гай Марий той вярваше, че войникът трябва при всички обстоятелства да се грижи сам за себе си. Разбира се, вещите и оръжията му чакаха в лагера на Сципион Азиаген и той щеше да отиде да си ги прибере… Или по-добре да не ходи? Замисли се дали има неща, за които си заслужава да рискува: меча, който най-често използваше, ризницата, която беше пленил по време на войните в Галия и предпочиташе заради лекотата и изящната изработка, каквито никой майстор в Италия не би постигнал, зимните ботуши, купени в Лигурия. Да, налагаше се да се върне. Сципион нямаше да бъде сразен толкова бързо.
Затова обърна коня си и потегли на североизток с намерение да заобиколи лагера на Сула откъм гърба. Така забеляза групичката, която допреди малко го бе следвала. Четирима мъже и три жени! Ех, тези жени! Серторий вече се канеше за втори път да обърне, но накрая предпочете да подкара коня си в галоп и да се размине възможно най-бързо с непознатите. В крайна сметка те се бяха запътили към морето, докато той бе избрал да се върне в планините.