Богове, как бе могла да му скрои подобен номер? Но не знаеше! Ако знаеше, с обсадна машина да я бяха докарали, пак нямаше да влезе! Какво ли изразяваше в този миг лицето й? Какво четеше той в очите й?
— Луций Корнелий, колко се радвам да те видя — намери тя подходящия тон, направи още няколко крачки, застана пред него и го целуна по сбръчканите, обезобразени от раните бузи. След което седна на сгъваемия стол до масата, прибра ръце в скута си и му се усмихна някак отнесено, все едно не беше сигурна къде се намира.
— Имах намерение никога повече да не те виждам, Аврелия — посрещна я Сула, без да сваля поглед от лицето й. — Не можа ли поне да изчакаш да вляза в Рим? Ето, че това отклонение от нашите навици ме сварва неподготвен.
— Рим, изглежда, не е готов да те посрещне с разтворени обятия. Иначе защо ти е цялата тази армия? А може би съм имала предчувствие, че този път изобщо няма да ме навестиш. Но не, скъпи Луций Корнелий, не се безпокой, попаднах при теб по съвсем други причини. Загубих се.
— Загубила си се?
— Да, опитвам се да намеря дома на Квинт Педий. Глупавата ми дъщеря отказва да се прибере в Рим и Квинт Педий — нейният втори съпруг, няма откъде да знаеш — не иска около жена му да се навъртат две армии едновременно.
Като че ли думите й звучаха непринудена, казваше си Аврелия. Трябваше да го успокои.
Но тъй като на Сула нищо не можеше да убегне, той каза направо.
— Май здравата те изплаших.
Този път Аврелия беше откровена:
— В известен смисъл. Най-вече с тая перука. Предполагам, че косата ти е опадала.
— Заедно със зъбите — оголи той венци като маймуна.
— Ще се случи на всички ни, ако поживеем достатъчно.
— И все пак не ти се иска да ме целунеш както преди няколко години?
Тя наклони глава и се усмихна.
— Не ми се е искало да те целувам и тогава, макар да ми хареса. Твърде много, за да спя спокойно след това. Колко омраза се четеше в очите ти тогава!
— А ти какво очакваше? Ти се подигра с мен. Не обичам жените да се подиграват с мен.
— И това си спомням!
— Аз пък си спомням гроздето.
— И аз.
Сула си пое дълбоко дъх и притвори очи.
— Искам да заплача.
— Радвам се, че не можеш, приятелю — увери го нежно Аврелия.
— Ти тогава плака.
— Да, но не бих се разплакала сега. Все едно да ми е мъчно за някакво си отражение, което е отплавало заедно с водите на реката. Имам те пред себе си, това ми е достатъчно да бъда щастлива.
Най-накрая той се надигна от стола си. Беше като грохнал старец.
— Да ти предложа чаша вино?
— С удоволствие.
Аврелия забеляза, че той налива от две различни кани.
— Няма да ти хареса пикнята, която ми се налага да пия напоследък. По-горчива е дори от тона ми.
— И аз съм горчива, да не мислиш. Но няма да настоявам: доверявам се на твоя вкус. — Тя пое металната чаша, която Сула й подаде, и на лицето й се изписа блаженство. — Благодаря. Много е хубаво. Доста време прекарахме по пътищата в търсене на Квинт Педий.
— А за какво служи съпругът ти, щом ти трябва да се занимаваш с това? Пак ли е някъде надалеч? — разположи се по-удобно той.
Блясъкът в очите й помръкна.
— Вече две години, откакто съм вдовица, Луций Корнелий.
Това явно го изненада.
— Гай Юлий е починал? Та той беше здрав като младо момче! Да не е загинал в битка?
— Не. Просто умря… Ей така, изведнъж.
— А ето ме мен, хиляда години по-стар от Гай Юлий. И все така вкопчен в живота — горчиво изрече.
— Да, но ти си бил винаги печелившият кон, докато съпругът ми беше твърде обикновен. Добър човек, беше ми приятно да съм негова жена. Но никога не е бил за мен мъжът, когото ще искам винаги до себе си.
— Предполагам, че и той така е мислил за теб. Ако беше жив и превземех Рим, навярно би заел страната на Карбон.
— Навремето беше с Цина заради Гай Марий. Но Карбон? Не знам. — Тя побърза да смени темата. Вече беше свикнала с новия вид на Сула, някогашния Аполон. — А твоята жена добре ли е, Луций Корнелий?
— Поне доскоро беше. Оставих я в Атина. Миналата година ми роди близнаци: момче и момиче. — Сула се засмя. — Страхува се, че като пораснат, ще приличат на чичо й Прасето.
— Горките! Но децата са хубаво нещо. Сещаш ли се понякога за другите близнаци, онези, които ти роди германката? Вече са станали мъже.
— Двама млади херуски! Готови да секат скалпове и да пържат римляни на бавен огън.
Всичко идваше на мястото си. Той изглеждаше успокоен, по-уверен в себе си. Аврелия често се бе замисляла какви ли нещастия крие съдбата за нейния Луций Корнелий, но че ще изгуби физическата си хубост, никога не й беше минавало през ума. И все пак си беше останал Сула. Жена му, мислеше си Аврелия, навярно го обичаше все така горещо, както и когато изглеждаше като Аполон.