И така, Брут и Карбон можеха да се заемат със своите тайни кроежи, без да се страхуват, че стените ще ги чуят. Ако не се смята естествено самата Сервилия. Не можеше в нейната къща да бъде изречена дума, без тя да я научи — поверителният разговор между двамата управници нямаше да остане скрит за нея. Брут и гостът се бяха затворили в кабинета, но самата Сервилия подслушваше под отворения прозорец. Там беше студено и неудобно, но тя беше готова на всякакви жертви, само и само да разбере за какво става дума.
Двамата мъже започнаха с шеги.
— Как е баща ми? — попита Брут.
— Добре е, праща ти много поздрави.
— Учудвам се как го търпиш — избухна Брут и замълча, учуден от нетактичността си. — Съжалявам, не исках да прозвучи грубо. Всъщност мен това не ме засяга.
— И все пак ти е странно, че се разбираме с него?
— Да.
— Той е баща — отбеляза Карбон, — при това е възрастен. Разбирам защо ти досажда. Но аз не го възприемам по същия начин. Така или иначе, откакто Верес обра остатъка от бюджета на провинцията, ми беше нужен нов квестор. Както добре знаеш, двамата с баща ти сме приятели още от времето, когато той и Гай Марий се върнаха от изгнание. — Гостът млъкна, навярно за да потупа Брут по рамото, каза си подслушващата Сервилия; твърде добре знаеше как Карбон води мъжа й за носа. — Когато ти се ожени, баща ти ти купи къщата, за да не си пречите един на друг. Това, за което не се беше замислил тогава, бе самотата, на която сам се обричаше с подобна жертва. В крайна сметка двамата с него бяхте прекарали твърде дълго време заедно като, да речем, ергени. Представям си го да съжителства със снаха си — навярно скоро би се превърнал в голямо бреме за нея. Затова когато му писах, че го искам за свой проквестор, той с радост прие. Не мисля, че ти трябва да се чувстваш гузен. Баща ти е доволен от живота, който води в момента.
— Благодаря — въздъхна Брут.
— А сега, какво толкова важно се е случило, та трябваше лично да идвам?
— Изборите. Откакто Филип избяга от града, всички са отчаяни. Никой не иска да ръководи държавата, никой няма смелост да я ръководи. Затова си рекох, че ще е добре ти да се върнеш, поне за изборите. Не мога да намеря един-единствен човек, който да отговаря на изискванията и едновременно с това да иска да бъде консул! Никой човек с положение не желае да заема каквато и да е висока длъжност — ядосваше се Брут.
— Ами Серторий?
— Той е педант, знаеш го добре. Писах му в Синуеса, помолих го да се кандидатира за консул, но той отказа. По две причини. Едната я знаех — тази, че е действащ претор. Няма право да се кандидатира веднага за консул. За целта трябвало да минат поне две години. Надявах се да се освободи от скрупулите си, но той си намери и второ оправдание.
— И какво е това второ оправдание?
— Това, че Рим вече бил свършен, че той отказвал да управлява народ от страхливци и предатели.
— Добре се е изразил!
— Искал да стане управител на Близка Испания. Щял замине незабавно.
— Мамицата му и предателска!
Брут не обичаше подобни изрази и не знаеше как да отвърне. И понеже очевидно нямаше какво повече да каже настъпи известно мълчание.
Сервилия не издържа и надникна през пролуката в дървения капак на прозореца. Карбон и съпругът й стояха от двете страни на писалището. Биха могли да минат за братя, разсъждаваше тя: и двамата бяха тъмнокоси и не особено стройни.
Защо, често се беше питала Сервилия, Съдбата не я бе обвързала с мъж с по-забележителна външност, такъв, в чиято политическа кариера тя да бъде сигурна? Брут отдавна се бе отказал от военната кариера. Беше му останала само политиката. Но най-доброто, на което се бе оказал способен, бе онзи закон за капуанците. Идеята не беше лоша, най-малкото внесе разнообразие в скучния политически живот миналата зима, но това не беше достатъчно Марк Юний Брут да запише името си сред великите народни трибуни — като вуйчо й Марк Ливий Друз например.
Брут беше избран за съпруг на Сервилия от вуйчо Мамерк, въпреки че самият вуйчо Мамерк като предан последовател на Сула се намираше с него в Гърция, когато стана време за женене на най-голямото от шестте деца, на които бе станал по неволя настойник. Тогава Сервилия живееше в Рим под формалното попечителство на своята далечна и обедняла братовчедка Гнея, а всъщност под непрестанния тормоз от страна на ужасната й майка — Порция Лициниана! Случи ли му се на човек да бъде опекун на чужди деца, където и на света да се намира, може да е сигурен, че семейната чест няма да бъде докосната с пръст, ако отрочетата са под контрола на Порция Лициниана! Дори родната й дъщеря Гнея, вместо да разцъфти, от ден на ден все повече и повече се свиваше в моминската си черупка.