Та всъщност леля Порция бе посрещала кандидатите за ръката на Сервилия още преди девойката да е навършила осемнайсет. Тя единствена предаваше нужната информация на вуйчо Мамерк, заедно с всички свои проницателни наблюдения относно добродетелността, високия морал, предпазливостта, трезвостта и всички останали качества, които й се искаше да открие у годеника. И макар Порция Лициниана да не бе тъй нетактична, че открито да посочи кого от кандидатите намира за най-подходящ, именно според нейните проницателни наблюдения вуйчо Мамерк изгради своето мнение по въпроса. В крайна сметка Сервилия разполагаше с огромна зестра и се радваше на изключително благородно патрицианско потекло. Освен това, споделяше Порция пред вуйчо Мамерк, самата Сервилия имала с какво да привлече погледите върху себе си.
Та вуйчо Мамерк избра най-лесното: съгласи се с предложението на мъжа, когото Порция най-упорито му бе препоръчвала с намеци и недомлъвки: Марк Юний Брут. Вече беше прехвърлил трийсетте, заседаваше в Сената, следователно бе надживял лудориите на младостта и склонността към изневери; когато баща му си отидеше от този свят (а Порция Лициниана предричаше това да стане всеки момент), Марк Юний щеше да застане начело на почтена и знатна фамилия (пък макар и плебейска), разполагаща с достатъчно богатства.
Самата Сервилия не го беше виждала, не й беше позволено да се срещне с годеника си дори и след като Порция я осведоми кой е той. С Брут се запознаха в деня на сватбата. Прилагането на тази архаична традиция не се дължеше единствено на строгата пазителка; Сервилия трябваше да изтърпи докрай жестокото наказание, което й бяха наложили още в ранното детство. Понеже навремето беше служила доброволно като шпионин в полза на отреклия се от децата си Квинт Сервилий Цепион — нейния баща, — вуйчо Друз, който я бе приел в дома си, я бе наказал с нещо като домашен арест: нито за миг през цялото си съществуване Сервилия нямаше право да стои сама. Не й даваше отделна стая, нямаше свое собствено пространство, не й се позволяваше да напуска къщата без придружител. А тогава тя беше още дете, далеч от всякаква мисъл за женитба. Много скоро след това всички нейни роднини — майка, баща, леля, вуйчо, баба, доведен баща — един след друг бяха измрели, но наказанието продължаваше да се прилага.
Ето защо Сервилия с нетърпение очакваше своята сватба. Толкова й се искаше да напусне дома на вуйчо си Друз, че дори не я интересуваше за кого ще се омъжи. За нея той беше преди всичко друго освободител от жестокото детство. Когато научи името му обаче, тя затвори очи и блажено въздъхна. Годеникът беше човек с нейното обществено положение, а не — както навремето й се беше заканил вуйчо Друз — първият селяк, който се появи. За щастие вуйчо Мамерк не виждаше причина да омъжи племенницата си за недостоен съпруг; още по-малко — Порция Лициниана.
Сервилия се премести в дома на Марк Юний Брут, изпълнена с признателност. Донесе му зестра от двеста таланта, пет милиона сестерции. Нещо повече — зестрата си оставаше при всички случаи нейна. Вуйчо Мамерк я беше вложил в сигурни ръце, за да може племенницата му да разчита на постоянни доходи. След смъртта на Сервилия наследството й щеше да бъде поделено между дъщерите й. Колкото до съпруга й Брут, той имаше достатъчно пари, така че нямаше от какво да се оплаква. Имаше жена от видна патрицианска фамилия, която при това сама щеше да плаща за капризите си — дали желае роби, дрехи, бижута или вили в провинцията, Сервилия щеше сама да си ги плаща. Неговите пари си бяха за него!
Като се изключи свободата да върши каквото иска и да се среща, с когото пожелае, бракът на Сервилия се оказа лишен от радости. Съпругът й беше прекарал твърде дълго време като ерген, при това без майка, която да се грижи за дома му. Беше уредил живота си така, че място за жени просто не оставаше. Никога нищо не споделяше със Сервилия, дори и физическите удоволствия. Ако канеше приятели на вечеря, молеше я да не се показва в трапезарията. В кабинета му й беше забранено да пристъпва. Никога не я викаше да обсъждат заедно семейните дела. Никога не се хвалеше пред нея каква нова вещ си е купил, отиваше ли на почивка в провинцията, никога не я вземаме със себе си. Колкото до плътските контакти, е, случваше се да я посети в леглото. Приучена да живее в постоянното присъствие на чужди хора, Сервилия изведнъж установи, че подобна самостоятелност я потиска и я кара да се чувства още по-самотна. Тъй като мъжът й беше свикнал да спи сам, тя дори нямаше с кого да споделя страха си от гробното мълчание в спалнята.