— Тогава напразно се е бавил! — избухна Карбон. — Стига с тия празни разсъждения! Кого да избера за втори консул?
— Никого ли нямаш предвид?
— Никого. Трябва ми човек, способен да вдъхва доверие у народа. Човек, който да убеди младежта да влезе в армията, а старите хора — да съжаляват, че не могат да сторят същото. Човек като Серторий. Но ти си категоричен, че той няма да се съгласи.
— Ами Марк Марий Гратидиан?
— Той е Марий само по име, а това не е достатъчно. Предпочитам Серторий, защото е една кръв с покойника.
Отново настъпи мълчание. Брут си пое дълбоко дъх и Сервилия остана неподвижна. Не биваше да изпусне нито дума.
— Ако ти трябва роднина на Марий — изрече бавно Брут, защо да не е младият Марий?
Отново настъпи мълчание, този път като след гръм. Най-накрая Карбон отвърна:
— Не е възможно! Ама, Бруте, той едва ли има и двайсет години!
— Двайсет и шест, ако трябва да сме точни.
— Не му достигат още четири, за да влезе дори в Сената!
— В законите никъде не е записано, че човек трябва да има определена възраст, за да заеме даден пост. Всичко въпрос на традиция. Затова предлагам Перперна веднага да го включи в сенаторските списъци.
— Но той не може да се мери с баща си! — възкликна Карбон.
— Има ли значение? А, Гней Папирий? Има ли? Признавам, че идеалният представител на фамилията е Серторий — никой в Рим не може по-добре от него да командва армията; никой не се ползва с повече уважение сред войниците. Но той не желае да се кандидатира. И кой друг остава, освен младият Марий?
— С него всички ще желаят да воюват — разсъждаваше Карбон.
— И ще се бият като спартанците на Леонид.
— Мислиш ли, че ще успее?
— Мисля, че поне ще иска да опита.
— Искаш да кажеш, че той вече се е предложил за консул?
Брут се засмя, което не му се случваше често.
— Не, Гней Папирий, разбира се, че не! Той може и да е надут човек, но не е много амбициозен. Искам да кажа, че ако ти просто отидеш и поговориш с него по въпроса, младият Марий би се съгласил веднага. Животът досега не му е представял случай да съперничи на баща си. Подобна възможност ще му позволи поне в едно отношение да го надмине — Гай Марий се добра до консулската длъжност на стари години. Синът му ще бъде по-млад дори от Сципион Африкански навремето. Независимо дали ще се справи или не, това само по себе си е достатъчна слава.
— Да постигне и половината от това, което постигна навремето Сципион, Рим пак ще се чувства в безопасност.
— Не се надявай да откриеш у младия Марий Сципион Африкански — предупреди го Брут. — Сципион никога не би убил началника си в гръб, както това стори Марий.
Карбон се засмя:
— Ако не друго, то поне Цина извади тогава късмет Старият Марий го затрупа с пари, само и само да не повдига обвинение в убийство.
— Да — продължи Брут с най-сериозен тон. — Но нека случаят ти служи за обица на ухото. Като твой колега младият Марий може да ти създаде и проблеми.
— Да не му показвам гърба си, това ли ме съветваш?
— Да не му даваш да командва твоите легиони. Нека първо докаже, че го бива за пълководец.
След което столовете на двамата изскърцаха. Сервилия се изправи и хукна към затоплената си стая, където младото момиче, което переше пелените на малкия Брут, бе използвало възможността да го вземе в скута си.
Сервилия изпадна в ярост. Вдигна ръка и я стовари с такава сила върху лицето на момичето, че опрялата се на люлката робиня залитна и изпусна детето. Малкият Брут щеше да тупне на пода, ако майка му не го беше грабнала. След което го притисна към гърдите си и подгони слугинята.
— Още утре ще те продам! — крещеше Сервилия из колонадата, която обикаляше вътрешния двор с градината. Но внезапно извика: — Дите! Дите!
Слугата, чието пълно име беше Епафродит, но господарите за по-кратко го наричаха Дит, притича незабавно.
— Да, господарке?
— Това момиче — галката, която прати да пере дрешките на Бебе… Искам да я нашибаш с камшик и да я продадеш като лоша робиня.
Той я зяпна.
— Но, господарке, тя е прекрасна робиня! Не само, че пере добре, но е напълно отдадена на Бебе.
Сервилия го удари, след което започна да го ругае:
— Слушай какво ти говоря, тлъста, угоена гръцка свиньо! Когато ти заповядам нещо, ще се подчиняваш, без да възразяваш! Само да посмееш да хленчиш пред Марк Юний ще съжаляваш, задето си се родил. Сега отведи момичето в стаята си и ме изчакай. Знам, че я харесваш, затова ако не те наблюдавам, няма да я набиеш, както трябва.
На лицето му се бяха отпечатали пръстите й, но не толкова шамарът, колкото последните й думи накараха Епафродит да занемее. Щом господарката му млъкна, гъркът веднага хукна да изпълнява заповедта.