Младият Марий нямаше сестра, докато Цезар имаше две по-големи от него. И двете приличаха на леля си Юлия.
Юлия Старша, или Лия, беше на двайсет и една години, но по очите й можеше да се познае, че добре познава живота. И имаше защо. Първият й съпруг беше обеднял патриций на име Луций Пинарий, който беше запленил сърцето й още в девически години. С известни възражения родителите й се бяха съгласили тя да се омъжи за него, скоро след което Лия му роди син. Малко след това щастливо събитие (което не се оказа достатъчно бащата да се откаже от своите младежки слабости) Луций Пинарий умря при загадъчни обстоятелства. Хората вярваха, че е бил убит от някой свой приближен, но доказателства така и не се намериха. На деветнайсет години Лия остана вдовица, при това толкова бедна, че се принуди да се върне в дома на майка си. Но между сватбата и смъртта на Пинарий бе умрял и баща й, така че думата в семейството вече имаше друг човек. Оказа се, че невръстният й брат е доста по-упорит и последователен човек, отколкото бе навремето баща им. Малкият Цезар каза, че сестра му ще се омъжи втори път, само че за човек, който той й избере.
— Очевидно — беше казал той, — че ако те оставя сама да избираш, ще си хванеш още някой идиот.
Как точно бе намерил Квинт Педий Цезар, никой не разбра (макар някои да подозираха, че запознанството им се дължи на Луций Декумий, който дори и да беше представител на четвъртата класа, имаше доста приятели сред висшите кръгове). Така или иначе Педий се появи един ден в Дома на Цезарите и се ожени за овдовялата голяма сестра на фламина. Младоженецът беше богат и уважаван конник от Кампания, който нямаше аристократично по-текло, но семейството му се ползваше с добро име. Педий не беше красавец. Не беше и интересна личност, при това не беше млад. Обаче разполагаше с огромно имущество и нямаше как да не се благодари на съдбата, че го срещнала с красива млада жена като Юлия, при това наследница на една от най-старите патрициански фамилии в Рим. Лия тежко преглътна, погледна петнайсетгодишния си брат и даде съгласието си. Дори на тези години Цезар знаеше как да внушава на хората край себе си, че не бива да му възразяват.
За щастие бракът се оказа сполучлив. Лия установи, че дори да не е красив, интересен и млад, Квинт Педий има с какво да я ощастливи. Едва сега тя откри какви предимства крие съвместният живот с по-зрял мъж, така че с времето започна да се привързва към скромната особа на съпруга си. Роди му син и до такава степен привикна на безгрижното си съществуване в семейното имение край Теан Сидицин, че когато Сципион Азиаген и Сула разположиха армиите си в съседство, отказа на майка си да се върне в Рим. Защото Аврелия, знаеше си Лия, имаше навика да налага диети, да тормози хората с физически упражнения, да принуждава всички край себе си — били те деца или внуци — да се съобразяват с вижданията й за ред и дисциплина. Разбира се, майка й пристигна лично в дома на зет си (изглежда, не и преди да се срещне случайно със Сула — случка, за която отказваше да говори) и Лия беше отведена в Рим. Но, уви, без синовете си; Квинт Педий бе предпочел да задържи двете деца при себе си в Теан.
Юлия Младша, или Ю-Ю, се бе омъжила тази година, съвсем скоро след осемнайсетия си рожден ден. И този път Цезар направи избора вместо нея. Макар сестра му отначало да се противеше, в крайна сметка той успя да я убеди. За втори път доведе в дома на майка си богаташ, този път представител на стара сенаторска фамилия. Годеникът принадлежеше към сенаторското съсловие, но не се увличаше от голямата политика. Родом беше от Ариция — градче, намиращо се по Апиевия път, малко след Бовила, където Цезарови притежаваха земи. Беше от латински произход, тоест нещо повече от обикновен кампаниен като Педий. Щом видя Марк Аций Балб, Ю-Ю престана да се съпротивлява. В сравнение с Квинт Педий той й се стори идеален — само на трийсет и седем, при това доста привлекателен.
В качеството си на сенатор Марк Аций Балб притежаваше, освен огромните си имения в Ариция и собствена къща в Рим — Ю-Ю се радваше на още едно предимство пред сестра си, а именно, че прекарваше по-голямата част от годината в големия град. Този зимен следобед, когато цялата фамилия беше повикана по спешност у леля й Юлия, Ю-Ю вече знаеше, че чака дете. Това не беше причина майка й да й спести ходенето пеша.
— Не е добре бременните жени да мързелуват — твърдеше Аврелия. — Това е основната причина за многото смъртни случаи при раждането.
— Аз пък си мислех, че причината се крие в яденето на фасул — подхвърли с известна ирония Ю-Ю, докато гледаше с тъга носилката, с която я бяха докарали от къщата на мъжа й в Карина до дома на майка й в Субура.