— Вярно е и едното, и другото. Лекарите-питагорейци са същинска напаст.
На семейното събиране присъстваше още една жена, която нямаше кръвна връзка с останалите, поне не и близка връзка. Казваше се Муция Терция и беше съпруга на младия Марий. Беше единствена дъщеря на Сцевола Принцепс Сенатус, но я наричаха Муция Трета, за да я различават от двете й известни лели, дъщерите на стария Сцевола Авгур.
Муция Терция не беше красавица, но бе лишавала не един и двама мъже от спокойния им сън. Кафеникавозелените й очи бяха твърде раздалечени, миглите още повече подчертаваха тази аномалия. Всъщност Муция нарочно подрязваше миглите си с египетската си ножичка. Тя беше умна жена и съзнаваше, че чарът й се дължи именно на физическите й странности. Дори дългият й прав нос не я правеше по-малко привлекателна. Широката уста на Муция също не отговаряше на римските разбирания; когато се усмихваше, хората оставаха с впечатлението, че изящните й зъби са повече от обичайното. Затова пък устните й бяха плътни и чувствени, а матовата й кожа се съчетаваше чудесно с тъмночервените й коси.
Цезар намираше Муция за хубава, а на седемнайсет години и половина той вече имаше богат опит. Нямаше жена в цяла Субура, която да не иска да сподели част от миговете си с толкова красив и представителен младеж като него, дори да държеше твърде много на чистоплътието. В скоро време целият град знаеше за тайните оръжия на младия фламин, които не само били доста внушителни, но и изключително добре използвани.
Това, което най-много привличаше Цезар у Муция Терция, беше тайнствеността, която я обграждаше. Колкото и да се опитваше да проникне до дъното на душата й, не успяваше. Тя често се усмихваше, но усмивката никога не достигаше до необикновените й зелени очи, а тя никога не издаваше с жестове или гримаси мислите си.
Беше се омъжила за Марий преди четири години, но показваше безразличие към съпруга си. Младият Марий като че ли имаше подобно отношение към нея. Двамата обичаха да си бъбрят за това-онова, но в разговорите им липсваха онези погледи, чрез които обикновено общуват истински близките хора. Те никога не посягаха един към друг, затова вероятно нямаха и деца. Ако съвместният им живот наистина бе лишен от всякакво чувство и желание, то Марий едва ли страдаше особено: похожденията му отдавна бяха публично достояние. Но как ли възприемаше Муция този факт? През тези четири години нито веднъж не бе плъзнала каквато и да е клюка за нея. Дали беше щастлива? Дали обичаше младия Марий? А може би го мразеше? Никой не можеше да каже, но Цезар оставаше с усещането, че жената е изключително нещастна.
Всички роднини се бяха разположили и погледите им се бяха насочили към Марий, който нарочно бе предпочел да седне на стол. Цезар също си взе стол, но седна доста далеч от братовчед си. Кушетките в стаята бяха подредени така, че Марий стоеше точно в средата, докато Цезар се настани близо до майка си. От мястото си не можеше да вижда лицата на семейството си, затова пък наблюдаваше Марий, Муция и слугата Строфант, който също присъстваше. Марий го беше поканил да седне, но робът бе отказал и стоеше до вратата.
Младият Марий облиза устни — знак, че е напрегнат и заговори:
— Днес следобед бях посетен от Гней Папирий Карбон и Марк Юний Брут.
— Доста странна двойка — прекъсна го нарочно Цезар; винаги бе държал братовчед му да се чувства неловко в негово присъствие.
Младият Марий го стрелна с гневен поглед, но това не бе достатъчно да изгуби нишката на мисълта си.
Само след секунда Цезар се оказа поставеният на място. Това, което Марий съобщи на роднините си, беше наистина зашеметяващо:
— Двамата ме помолиха да се кандидатирам за консул заедно с Гней Карбон. Обещах им да го сторя.
Всички присъстващи бяха изненадани. Цезар прочете смайването по лицето на сестрите си, неволния гърч на леля си и странния, неразгадаем поглед в красивите очи на Муция Терция.
— Сине мой, та ти още не си влязъл в Сената — възрази му Юлия.
— Ще вляза утре, когато Перперна ме включи в списъците.
— Но ти не си бил дори квестор.
— Сенатът е склонен да заобиколи това.
— Да, но ти нямаш нито нужния опит, нито нужните познания! — настояваше отчаяната Юлия.
— Баща ми е бил седем пъти консул. Израснал съм в средата на римски управници. Освен това Карбон притежава опит за двама.
В този миг се намеси Аврелия:
— А ние защо сме тук?
Марий отмести сериозния си, почти умоляващ поглед от майка си към леля си.
— За да обсъдя въпроса с роднините си! — отвърна й той, все едно не разбираше въпроса.
— Глупости! — ядоса се Аврелия. — Ти не само си решил, но вече си обещал пред Карбон. По-скоро ми се струва, че искаш да чуеш какво е донесла градската мълва за теб.