Това очевидно беше загуба на време, но Помпей се спря да я изслуша.
— Какво има?
— Колко време ще отсъстваш?
— Нямам представа — отговори й безгрижно той.
— Месеци? Година?
— По-вероятно няколко месеца. Сула бързо ще се справи с Карбон.
— Тогава бих искала да се върна в Рим и да живея в къщата на баща си, докато теб те няма.
Но той само поклати глава, очевидно смаян от думите й.
— Няма да позволя жена ми да се разхожда из Карбоновия Рим, докато аз и Сула воюваме срещу същия този Карбон. Оставаш тук.
— Прислугата и всички останали не ме харесват. Много ще ми е трудно, докато теб те няма.
— Глупости! — обърна й той гръб.
Но тя го спря и отново застана пред него.
— Моля те, съпруже, отдели ми няколко минути. Знам, че времето ти е скъпоценно, но все пак аз съм твоя жена.
Помпей въздъхна.
— Добре, добре! Но по-бързо, Антистия.
— Не мога да остана тук!
— Можеш и ще останеш.
— Когато теб те няма, Велики, дори за няколко часа, хората ти не се държат любезно с мен. Досега не съм се оплаквала, защото ти си бил винаги добър с мен, а и винаги си си бил у дома, освен когато замина до Анкона, да се срещнеш с Цина. Но сега в къщата няма друга жена, освен мен, аз ще бъда съвсем самичка. По-добре ще е за мен да се прибера в дома на баща си, докато войната свърши. Повярвай ми.
— И дума да не става. Баща ти е човек на Карбон.
— Не е. Баща ми е човек на самия себе си.
Никога досега жена му не му беше възразявала, никога дори не беше разговаряла с него по подобни въпроси. Помпей започна да губи търпение.
— Виж какво, Антистия, имам по-важни неща за вършене от това да се карам с теб. Ти си моя жена и следователно ще живееш в моята къща.
— Където слугата ти ме гледа отвисоко и ме оставя без свещ в тъмното; където нямам нито една робиня, която да ми прави компания — възпротиви се Антистия. Опитваше се да изглежда спокойна и разумна, но паниката я завладяваше.
— Това са пълни глупости!
— Не са, Велики, не са! Не знам защо всички ме презират, но е така.
— Разбира се, че ще те презират! — изненада се Помпей. Тя го изгледа удивено.
— Разбира се, че ще ме презират ли? Как така „разбира се“?
Той вдигна рамене.
— Майка ми беше Луцилия. Както и баба ми. А ти коя си?
— Много правилен въпрос. Аз коя съм?
Помпей виждаше, че жена му е ядосана, и това го подразни. За пръв път имаше възможност да се прояви на война, а това създание без всякакво значение си беше наумила да разиграва сцени! Жените можеха ли изобщо да разсъждават?
— Ти си моята първа съпруга.
— Първа?
— Временна мярка.
— О, разбирам! — замисли се Антистия. — Временна мярка. Дъщерята на съдията, това е, което имаш предвид.
— Не ми казвай, че не си го знаела.
— Да, но това беше толкова отдавна. Мислех, че нещата са се променили, казвах си, че ме обичаш. Освен това произхождам от сенаторска фамилия, не съм неподходяща съпруга.
— За всеки друг да, но не и за мен.
— О, Велики, откъде ти идва това самочувствие? Затова ли никога не свърши в мен? Защото не съм подходяща майка за твоите деца?
— Именно! — изкрещя той и понечи да излезе. Тя го последва. Беше толкова вбесена, че не я беше грижа дали прислугата я слуша.
— Бях достатъчно подходяща, когато Цина искаше да ти вземе парите!
— Вече се разбрахме по въпроса.
— Но още по-подходящо се оказа Цина да умре!
— Да, подходящо за Рим и за всички почтени римляни.
— Ти си наредил да го убият!
Думите прокънтяха из целия коридор, достатъчно широк, за да мине цяла армия из него. Помпей се закова на място.
— Цина бе убит след пиянско спречкване с недоволни новобранци.
— В Анкона, твоя град, нали, Велики? В твоя град! И то веднага, след като ти се беше срещнал с него! — крещеше обезумяла Антистия.
В следващия миг съпругът й я стисна за гърлото и я притисна до стената.
— Да не съм те чул да повториш това, жено! — закани й се тихо.
— Така твърди баща ми! — отвърна Антистия с пресъхнала от страх уста.
Мъжът й я стисна по-силно.
— Баща ти не обичаше особено Цина. Виж, за Карбон няма нищо напротив, затова и ми се ще да го убия със собствените си две ръце. Но няма да е същото, ако убия теб. Аз жени не убивам. Дръж си езика зад зъбите, Антистия. Смъртта на Цина няма нищо общо с мен, става дума за нещастна случайност.
— Искам да се прибера при родителите си в Рим!
Помпей я пусна и я отблъсна.
— Отговорът е не! Сега ме остави на мира!
След което се отдалечи и почна да вика слугата; Антистия го чу как нарежда на отвратителния си роб жена му да не напуска стените на Помпеевата крепост, докато той отсъства. Разтреперана, младата жена се добра до спалнята, която беше споделяла заедно с Помпей в продължение на две години и половина като негова първа съпруга; временна мярка. Недостойна да му роди деца. Как не се беше сетила по-рано?