— Нищо подобно, лельо Аврелия!
— Разбира се, че е така! — подчерта тя.
Младият Марий се изчерви и се обърна отново към майка си. Протегна ръка към нея, все едно искаше тя да го защити.
— Мамо, това не е вярно! Обещах на Карбон да се кандидатирам, но… но аз винаги съм търсил мнението на роднините си! Винаги бих могъл да променя решението си!
— Ха! Няма да го промениш — прекъсна го Аврелия. Юлия я хвана за ръката.
— Тихо, Аврелия. Не искам гняв в дома си.
— Права си, лельо Юлия. Гневът е последното, от което имаме нужда — подкрепи я Цезар и за всеки случай се намести между майка си и Юлия. От това място можеше по-добре да следи реакциите на братовчед си. — И ти защо обеща на Карбон?
Въпросът му не притесни Марий.
— О, Цезаре, не ме вземай за глупак! — отвърна му с известно пренебрежение. — Съгласих се със същите мотиви, с които би се съгласил и ти, ако не носеше лена и апекс!
— Разбирам защо ти си мислиш, че бих се съгласил, но в действителност не бих го сторил. Всяко нещо с времето си, така смятам аз, че е най-добре.
— Не е законно — обади се неочаквано Муция.
— Законно е — Цезар изпревари Марий с отговора си. — Може да е против установените традиции и дори против лекс Вилия аналис, но това не значи, че е незаконно. Би могло да се смята незаконно, ако братовчед ми се добере до властта против волята на Сената или народа, и тогава би трябвало да го съдят. Но ако Сенатът и народът решат да отменят лекс Вилия, никой не може да ги спре. А точно това ще се случи. Римският сенат и римският народ ще приемат всички необходими закони; единственият, който ще приеме подобен избор за незаконен, е Сула.
Настъпи мълчание.
— Това е най-страшното — изрече с треперещ глас Юлия. — Ще се наложи да воюваш срещу Сула.
— Така и така ще воювам със Сула, мамо — възрази Марий.
— Но не и като избран представител на сената и народа. Да бъдеш консул означава да поемеш върху себе си най-тежката отговорност — ти ще си този, който ще командва римската армия. — Една сълза плъзна по бузата на Юлия. — Сула ще съсредоточи цялото си внимание върху теб! Не го познавам толкова добре, колкото го познава леля ти Аврелия, но имам представа що за човек е. Навремето дори го харесвах, тогава, когато се грижеше за баща ти, спомняш си, че и такова време имаше. Сула беше способен да изглади всички малки проблеми, които баща ти беше склонен да създава. Беше доста по-търпелив и предвидлив от него беше и човек с голямо достойнство. Но между баща ти и Сула има нещо твърде общо — когато мирните средства се окажат недостатъчни, когато решат, че не могат да разчитат на закона и народната подкрепа, и двамата са — или по-точно бяха — еднакво решени да постигнат целите си с цената на всичко. Затова и двамата нападнаха Рим. Ето защо и Луций Корнелий ще атакува Рим повторно, ако ние изберем подобна политика… ако изберем за консул теб. Самият факт, че си бил избран именно ти, ще означава единствено, че Рим е решен да се бие докрай, че мирът е невъзможен. — Юлия въздъхна и избърса сълзата. — Само заради Сула ми се иска да промениш решението си, Гай. Ако беше на неговите години, ако имаше неговата подготовка, може би щеше да спечелиш. Но ти си млад и не можеш да го победиш. А аз ще изгубя единственото си дете.
Това бяха думи на мъдрия и препатил родител. Марий обаче не беше мъдър, нито препатил, нито имаше деца. Вместо да омекне, изражението му още повече се напрегна. Понечи да отговори, но Цезар отново го изпревари:
— Е, майко, както леля Юлия казва, ти познаваш най-добре от всички ни Сула. Какво мислиш по въпроса?
Аврелия леко се смути, понеже не искаше да споделя с никого подробностите от последната си среща със Сула: онова ужасно, незабравимо свиждане в лагера.
— Вярно е, добре познавам Сула. Дори го видях преди няколко месеца, както всички знаете. Но навремето аз бях просто последният човек, когото той виждаше, преди да замине, и първият — когато се връщаше. Между тези заминавания и тези завръщания почти не съм имала случай да общувам с него. Това си беше негова приумица. По душа той е актьор. Не може да живее без някаква драма край себе си. Винаги знаеше как да превърне един непринуден разговор в извор на недоразумения и многозначителни жестове. Затова избираше да ме вижда все в някакви важни за него моменти. Така придаваше повече смисъл на моето присъствие в живота си. Вместо да дойде на гости у една роднина, с която да обсъжда относително несериозни теми, той винаги превръщаше нашите срещи в сърцераздирателни раздели и събирания. Мисля, няма да излъжа, ако кажа, че търсеше в мен предзнаменования.