Цезар й се усмихна.
— Ти не отговори на въпроса ми, майко.
— Не, не отговорих — отвърна му Аврелия, без да се притеснява. — Но сега ще ти стане ясно. — Тя погледна към племенника си. — Това, което трябва да знаеш, е, че веднъж приел консулската длъжност в името на Римския сенат и народ, ти ще се превърнеш в ново знамение за Сула. Защото у теб живее частица от баща ти, а това ще подтикне Сула да разиграе поредната велика драма. За него борбата за надмощие в римската политика ще придобие характера на лична трагедия. А всичко това едва ли ще бъде утеха за майка ти, племеннико. Заради нея се откажи, докато е време! Ти пак ще можеш да се опълчиш на Сула, но като обикновен римски офицер.
— А ти какво мислиш? — обърна се Марий към Цезар.
— Какво мисля ли… Давай смело, братовчеде. Нека бъдеш най-младият римски консул.
— Лия?
Тя се спогледа смутено с леля си Юлия, преди да отговори.
— Моля те, братовчеде, недей!
— Ю-Ю?
— Съгласна съм със сестра си.
— А ти, жено?
— Трябва да следваш своята съдба.
— Строфанте?
Старият слуга въздъхна.
— Господарю, недей!
Марий кимна в знак, че е приел думите на всеки, седна отново на стола си и прокара ръка по високата му облегалка. Присви устни в нервна гримаса и шумно изсумтя.
— Е, не мисля, че ме изненадахте. Жените и слугата ми предлагат да се откажа. Не искат да се захващам с работа, която не е за мен и която може да застраши живота ми. Може би леля ми се опитва да ми внуши, че по този начин заплашвам и честта си. Жена ми ме съветва да оставя всичко на съдбата — но дали аз съм сред нейните любимци? А братовчед ми е на мнение да рискувам.
Марий се изправи на крака.
— Ще устоя на обещанието си пред Гней Папирий Карбон и Марк Юний Брут. Ако Марк Перперна е съгласен да ме запише в Сената, а Сенатът гарантира да прокара нужните закони, ще се обявя за кандидат за консулския пост.
— Но така и не пожела да обясниш защо — напомни му Аврелия.
— Мислех, че е очевидно. Рим е в отчаяно положение. Карбон не може да си намери достоен колега. Къде да го потърси? В сина на Гай Марий. Рим ме обича! Рим се нуждае от мен! Ето защо — обясни младежът.
Само най-старият, най-преданият роб би посмял да изрече на глас пред господаря си думите, с които Строфант отвърна на Марий. При това говореше не толкова заради разтревожената майка, колкото заради покойния му баща:
— Рим обича баща ти, господарю. Рим се обръща към теб, защото си син на баща си. Но Рим не те познава, не знае друго за теб, освен че си син на човека, който спаси града от германите, който спечели първите победи срещу италийците и бе избран седем пъти за консул. Ако станеш сега консул, то ще е само заради спомена за баща ти, не заради теб самия.
Младият Марий обичаше Строфант, както робът добре знаеше; затова и възприе думите му благосклонно, дори добронамерено. Когато Строфант замълча, Марий му отвърна кратко и ясно:
— Знам. От мен зависи да докажа на Рим, че синът на Гай Марий е не по-малко достоен от него.
Цезар сведе поглед и не каза нищо. „Защо — питаше се той — онзи луд старец не връчи някому другиму лената и апекса на Юпитеровия жрец? Аз бих могъл да се справя. Но младият Марий няма да успее.“
И така, към края на месец декември, избирателите се събраха по центурии на Марсово поле, в местността, наречена Кошарите, и гласуваха. Гай Марий Младши бе избран за първи консул, а Гней Папирий Карбон — за втори. Самият факт, че младият Марий спечели много по-голяма поддръжка от Карбон, беше достатъчно доказателство за страховете, съмненията и най-накрая дълбокото отчаяние, обзело римските граждани. И все пак, докато гласуваха, мнозина от тях искрено вярваха, че нещо от гения на Гай Марий трябва да е било наследено от сина му; че има голяма вероятност малкият Марий да победи Сула.
В едно отношение поне резултатите от изборите се оказаха изключително полезни: набирането на нови войници особено в Етрурия и Умбрия, се ускори. Синовете и внуците на Гай — Мариевите клиенти се редяха на огромни опашки, само и само да влязат в списъците на доброволците. Сякаш камък беше паднал от сърцето им, всички се изпълваха с ново самочувствие. И когато младият консул посети бащините си владения, навсякъде го посрещаха като спасител.
На първи януари, деня на встъпването в длъжност на консулите, Рим се изпълни с празнично настроение и хората излязоха да видят новите избраници. Имаше защо. Младият Марий заразяваше народа с приповдигнатия си дух, сияещото му от щастие и гордост лице докара сълзи на радост по лицата на мнозина. Новия консул не само излъчваше величие, но непрестанно се усмихваше и махаше на многобройните си познати сред тълпата. Всички отрано знаеха къде ще застане майка му да наблюдава церемонията (под навъсения бюст на покойния си съпруг близо до рострата), затова и всички видяха как новият консул се отделя от мястото си в тържественото шествие, приближава се до Юлия, целува я по ръцете и устата и отдава чест на статуята на баща си.