На първи януари двамата нови консули бяха първите, встъпили в длъжност далеч от благосклонната сянка Юпитер. Върху овъгления подиум на изгорелия храм бе издигнат балдахин, който подслоняваше временен олтар; там двамата консули трябваше да поднесат своите дарове към бога и да положат клетвата за вярна служба на народа.
Като фламин Диалис Цезар също присъстваше на церемонията. Русите му коси се криеха под шлема от слонова кост, елегантната му фигура се губеше под полите на вълнената лена, пък и на него не беше отделена важна роля в ритуала, затова не се набиваше в очи. Новогодишната церемония бе задължение на главния жрец на републиката — върховния понтифекс, Квинт Муций Сцевола, тъста на консула Гай Марий.
Цезар стоеше настрана от главните действащи лица и се измъчваше от това, че след пожара в храма той като жрец се бе оказал без собствен дом и че заради жреческите си одежди никога не би могъл да си надене обшитата с пурпур тога на римски консул. Но дългът му налагаше да потисне болката и да премине през всички религиозни церемонии с гордо вдигната глава и невъзмутимо лице.
Тържественото събрание на Сената и празничното пиршество по принуда бяха преместени от храма в Курия Хостилия, сградата, подслоняваща Сената, но в същото време религиозно светилище. Юношеската възраст на Цезар му забраняваше да престъпва прага на Курията, но откакто бе надянал фламинските одежди, той автоматично бе станал член на Сената, затова никой не понечи да го спира на вратата. Цезар седна на мястото си и изслуша краткото, официално слово, което младият Марий трябваше да произнесе в качеството си на първи консул. Отсега бе ясно кой ще управлява римските провинции следващата година — за целта се тегли жребий между двамата консули и действащите претори, след което се насрочи датата за празника на Юпитер Латиарис на Албанската планина и другите тържествени дни, чиито религиозен календар се местеше всяка година.
Заседанието бе последвано от пищен банкет, но тъй като на жреца на Юпитер бяха забранени повечето от предложените храни, Цезар си намери скрито местенце и се заслуша в разговорите на сенаторите около себе си. По принцип по-важните сенатори — бившите и настоящите магистрати, жреците и авгурите — заемаха според ранга си по-почетните места, но голямата маса от гостите имаха право да полегнат, където искат, за да си хапнат от неизброимите лакомства, които бездънната кесия на младия Марий бе осигурила за празника.
На събранието присъстваха едва стотина души, след като също толкова сенатори вече бяха избягали при Сула. Това не означаваше, че всички присъствали на церемонията поддържаха каузата на новите консули. Квинт Лутаций Катул например трудно можеше да мине за съмишленик на Карбон; баща му Катул Цезар (заклан по време на кървавата баня, устроена от Марий) цял живот се беше борил срещу Гай Марий, а синчето имаше същите предразсъдъци, само че без аристократичното възпитание и политическия нюх на баща си. Това, разсъждаваше Цезар, се дължеше на размитата му кръв — баща му можеше да е по рождение Юлий, но майка му беше Домиция, от фамилията на Ахенобарбите, които бяха сред знатните плебейски родове, но не се славеха с висок интелект. Цезар не харесваше втория си братовчед, може би заради външния му вид — Катул беше нисък и слаб, с лунички и червени коси като майка си. Беше женен за сестрата на човека, който сега лежеше до него — Квинт Хортензий (още един от онези, които твърдят, че са неутрални). Хортензий пък беше женен за неговата сестра Лутация. Скоро беше навършил трийсет, но още по времето на Цина се бе сдобил със славата на най-добрия римски адвокат; някой дори говореха, че Хортензий е най-големият римски юрист за всички времена. Беше доста красив мъж, издадената му долна устна разкриваше вкус към дребните житейски удоволствия, докато погледите, които хвърляше на Цезар, недвусмислено говореха за слабостта му към момченцата. Цезар отдавна знаеше как да разпознава подобни погледи, затова присви устни, сякаш сучеше мляко, и прибра очите си, все едно е кривоглед. Хортензий се изчерви и веднага отмести поглед към събеседника си Катул.
В този миг един от робите се приближи до Цезар и го покани да отиде при братовчед си в далечния край на залата. Младежът се надигна от долното стъпало, където се бе настанил, и тръгна към кушетката на Марий и Карбон. Целуна братовчед си по бузата и седна на ръба на трибуната, в краката на консулите.