Най-странно се оказа обаче бягството на народния трибун Квинт Валерий Соран. Той беше ерудиран човек и се славеше като голям хуманист, затова му беше невъзможно да приеме хладнокръвното убийство на толкова много хора, за които дори нямаше доказателства, че са заемали страна в конфликта. Но как да изрази протеста си по начин, който да бъде разбран от цял Рим? Как можеше човек в неговото положение да разруши този проклет Рим? Квинт Валерий Соран бе стигнал до заключението, че за да оцелее светът, Рим трябва да бъде унищожен. След като мисли дълго над средствата за постигане на тази цел, той стигна до доста оригинално решение. Отиде на рострата, качи се и наобиколен от кървавите трофеи на Брут Дамазип, започна да крещи на висок глас тайното име на Рим:
— АМОР, АМОР!
Онези, които го чуха и разбраха за какво става дума, затиснаха ушите си с ръце и хукнаха да бягат. Защото тайното име на Рим не биваше никога да бъде произнасяно на глас! Иначе градът и всичко, свързано с него, щеше да се разруши за броени минути като след опустошително земетресение. Квинт Соран тъкмо на това се беше надявал, но след като назова тайното име на Рим пред птиците и хората на площада, реши да се спасява в Остия, учуден защо градът на седемте хълма така и не се беше разклатил из основи. От Остия отплава за Сицилия, за да се спасява от гнева на воюващите.
Практически лишен от управници, градът нито се разпадна, нито се събори. Хората си вършеха делата, както ги бяха вършили цял живот; лека-полека неутралните събраха смелост и се показаха на улицата. Рим чакаше да види какво ще стори Сула.
Сула влезе в Рим, но без излишен шум и без войска, която да го следва.
Нямаше кой знае колко сериозна пречка той да влез в града като свободен човек. Въпросът беше защо бе длъжен да го стори. За въпроси като този за консулския му империум — дали сам се лишаваше от него в мига, в който стъпваше в свещените предели на града или не, — малко се вълнуваше. Кой щеше да посмее да го обвини, в каквото и да е, кой щеше да му държи сметка за противозаконни действия, кой щеше да насочи божия гняв срещу него? Ако Сула се връщаше в Рим, той идваше като господар и победител; разполагаше с достатъчно власт да поправи всички грешки, които се бяха обърнали против него. Затова спокойно премина помериума и се зае да съставя правителство.
Най-висшият магистрат, който беше останал в Рим, беше един от двамата братя Магии от Еклан. Имаше ранг на претор. Него Сула направи върховен управител на града, заедно с едилите Публий Фурий Красип и Марк Помпоний: Когато разбра за греха на трибуна Соран, Сула гневно се навъси, но накрая вдигна безпомощно рамене. Отрязаните глави, които стърчаха на рострата, не му направиха особено впечатление. Той просто нареди да бъдат свалени и погребани както подобава. Не произнасяше речи пред народа, не свикваше заседание на Сената. Без да прекара и двайсет и четири часа в града, Сула си тръгна отново, за да се върне под стените на Пренесте. След себе си остави две дружини конница под командването на Торкват — за да помагат на магистратите да поддържат реда, обясни той.
Сула не направи опит да се срещне с Аврелия, която цял ден се чудеше дали ще бъде посетена. Когато научи, че си е заминал, постара се с нищо да не изрази изненадата си пред роднините, най-малко пред Цезар, който знаеше, че последната й среща със Сула е била по-особена.
Легатът, който отговаряше за обсадата на Пренесте, бе изменникът Квинт Лукреций Офела. На него лично връчи заповедите си Сула:
— Искам малкият Марий да остане в Пренесте до смъртта си — беше наредил той на Офела. — Ще построиш стена десет метра висока от бреговете на Анио до бреговете на Толер. Стената ще се брани от двайсетметрови кули, които ще се наредят през двеста метра. Между стената и града ще изкопаеш ров, шест метра дълбок и шест метра широк, ще набучиш на дъното му колове, остри и тесни като блатна тръстика. Когато свършиш със стената, ще сложиш пазачи на всяка пътечка, която води от Пренесте към Аденините. Никой да не влиза и излиза от града. Искам това нагло хлапе да разбере, че отсега нататък друг дом, освен Пренесте няма. Ще остане там, колкото му е писано да живее. — Сула кисело се усмихна. — Искам и жителите на Пренесте да разберат, че младият Марий ще живее при тях до последния си ден. Нека глашатаите им го напомнят по шест пъти на ден. Едно е да подслониш красив младеж с голямо име, друго е да осъзнаеш, че красивият младеж с голямото име е донесъл със себе си само смърт и страдания.