— Карбон се намира съвсем наблизо — съобщи Прасчо. После се поправи. — Така де, не точно Карбон, но Каринат. А Цензорин всеки момент може да го настигне. По всяка вероятност Карбон е решил, че осем легиона са достатъчни да ни спре, но след това е разбрал с какви сили разполагаме и е пратил Цензорин с още четири легиона. Ще стигнат Езис преди нас и ще се наложи да се бием с тях на реката.
— А къде е самият Карбон? — попита Марк Крас.
— Стои си в Аримин. Предполагам, че чака да разбере плановете на Сула.
— И какво ще успее да направи малкият Марий — допълни Помпей.
— Именно — съгласи се Прасчо и повдигна вежди. — И все пак нас това не бива да ни занимава особено. Работата ни е здравата да ужилим Карбон. Помпей, тук ти ще ни дадеш мнението си: как е по-добре, да оставим Каринат да прекоси реката, или да го задържим на отсрещния бряг?
— Няма голямо значение — отвърна му спокойно Помпей. — Бреговете си приличат. Има достатъчно място да се разгърнем, разполагаме с прикритието на дърветата, земята е равна и е удобна за генерално сражение. Стига да успеем да го предизвикаме — допълни той с усмивка. — Но решението зависи от теб, Пий. Аз съм само твой легат.
Е, щом целта ни е да стигнем Аримин, по-добре ще е да се прехвърлим ние на отсрещния бряг — каза Метел Пий, без да се засяга от последните думи. — Ако принудим Каринат да отстъпи, ще можем да го преследваме, без да налага да газим във водата. Доколкото разбрах от разузнавачите, конницата ни силно превъзхожда неговата. Ако си пран и теренът наистина го позволява, бих желал да прекосиш реката преди останалите и да застанеш между нашата пехота и врага. Тогава аз ще прехвърля легионите на отсрещния бряг, ти ще изтеглиш конницата встрани и ние ще нападнем. Нямаме голям избор. И все пак, ако ти успееш да заобиколиш врага в гръб, докато Каринат и Цензорин се занимават с нас, лесно ще се справим.
Никой не възрази на така предложената стратегия, което беше достатъчно доказателство, че Метел Пий притежава известни способности на пълководец. Когато бе предложено Варон Лукул да командва трите легиона на Помпей, за да може самият Помпей да стои начело на конницата, той се съгласи без възражения.
— Аз ще командвам центъра — заключи Метел Пий. — Крас ще е на дясното крило, Варон Лукул — на лявото.
Денят беше хубав, почвата беше сравнително суха и нещата се развиха до голяма степен, както Метел ги беше предвидил. Помпей успя с лекота да задържи брода, и фронталната атака на Метел Пий доказа предимството, което добре обучените войници даваха на всеки пълководец. Въпреки че войниците на Сципион бяха все още недостатъчно подготвени, Варон Лукул и Крас поведоха петте легиона ветерани и тяхната самоувереност се предаде и на Сципионовите младоци. Каринат и Цензорин не разполагаха с толкова опитни части и отстъпиха, без да оставят време на Метел Пий да се разгърне докрай. Сблъсъкът можеше да се превърне в истинско клане, ако докато Помпей се опитваше да заобиколи противника с конницата си, на бойното поле не се бе появил самият Карбон. Консулът бе довел със себе си нови шест легиона, както и трихилядна конница, която пресече навреме пътя на Помпеевите траки.
Каринат и Цензорин успяха да се оттеглят, без да дадат повече от три-четири хиляди души убити, след което направиха лагер в съседство с този на Карбон. Метел Пий и хората му трябваше да спрат настъплението си.
— Ще се върнем в стария си лагер южно от реката — реши Метел Пий и скръцна със зъби. — По-добре да си мислят, че ни е страх да напреднем. Освен това в наша полза е да се държим на по-голямо разстояние.
Въпреки голямото разочарование в края на деня въодушевлението отново бе завладяло висшия щаб, който се събра на ново съвещание в палатката на военачалника. Масата на Метел Пий бе покрита с карти.
— Та така — рече Пий и се надвеси над масата. — Искам и вие да погледнете, за да предложите как да нападнем в гръб Карбон.
Всички се скупчиха около масата, а Варон Лукул вдигна свещника високо над главите им, за да виждат по-добре пергаментовите свитъци. Най-горната карта описваше адриатическото крайбрежие между Анкона и Равена, заедно с вътрешността на сушата чак отвъд централното било на Апенините.
— Ето, ние сме тук — посочи Прасчо една точка на юг от река Езис. — Следващата по-голяма река е Метавър, където бродът е доста коварен. Оттук на север все е галската земя, а в нейния северен край се намира Аримин. По средата има няколко реки, но те не са трудни за преминаване. Докато не стигнем тази тук, между Аримин и Равена, виждате ли я? Рубикон, естествената граница между Италия и Циспаданска Галия. — Всяка една от споменатите точки бе отбелязана. Прасчо беше методичен човек. — Очевидно е защо Карбон използва като база Аримин. По Емилиевия път веднага се прехвърля в Италийска Галия. По Сапиевия път стига Касиевия при Ареций и оттам през долината по горното течение на Тибър може да заплашва пряко Рим. По Фламиниевия път може да излезе при Рим и от тази страна, а по адриатическия бряг може да нахлуе в Пицена и ако трябва, през Апулия и Самний — в Кампания.