— Най-вероятно. — Вация не се засегна от реакцията му. — И все пак не му е сега времето да го притесняваш. Имаш нужда от него! И той добре го знае. Положението е доста напрегнато.
Карбон веднага научи за присъединяването на Помпеевите и Красовите легиони в подкрепа на Сула. Пред легатите си той запази спокойствие и не спомена нищо за отстъпления. Войската му продължаваше да превъзхожда по численост силите на Сула, което беше достатъчна причина врагът да си стои в лагера и да не бърза да предизвиква сражение. И докато Карбон чакаше събитията сами да се наредят, за да знае какво да прави, пристигнаха тъжни вести от Италийска Галия, където Норбан и легатите Квинкций и Албинован били разгромени, а Метел Пий и Варон Лукул вече държали цялата провинция. Скоро от Галия дойде втора новина, не толкова трагична на пръв поглед, но още по-съкрушителна за обезкуражения Карбон: Публий Албинован Луканеца примамил Гай Норбан и останалите легати на съвещание в Аримин и ги заклал всички, с изключение на самия Норбан, който бил предаден на Метел Пий в замяна на политическата си реабилитация. Норбан доброволно пожелал да замине на заточение и му било позволено да отплава на изток. Единствен от висшето командване в Италийска Галия оцелял Луций Квинкций, който вече бил заловен и държан под стража от Варон Лукул.
Сякаш тъмен облак надвисна над лагера на Карбон и неспокойният Цензорин започна да крачи напред-назад, недоволен от бездействието. Но Сула отказваше да даде генерално сражение. Все по-отчаян, Карбон заповяда на Цензорин да вземе осем легиона и да се притече на помощ на Пренесте и обсадения Марий. Десет дни по-късно Цензорин се върна с празни ръце. Било невъзможно Марий да бъде освободен — крепостният вал на Офела бил непревземаем. Карбон прати втора експедиция, но единственото, което постигна, бе да изгуби две хиляди души, попаднали в засадата на Сула. Накрая Брут Дамазип за трети път се опита да помогне, като прехвърли планините и потърси надеждна пътека до обсадения град, но и неговото начинание пропадна. Той огледа местността, изостави всяка надежда да се свърже с Пренесте и се прибра при Карбон в Клузий.
Дори новината, че парализираният водач на самнитите Гай Папий Мутил е събрал четиридесетхилядна войска в Езерния и се кани с тях да премахне обсадата на Пренесте не можа да повдигне духа на Карбон; отчаянието му се усилваше с всеки изминат ден. Не се разведри дори когато Мутил му прати второ писмо, с което съобщаваше, че разполага не с четиридесет, а със седемдесет хиляди войници, тъй като щели да подкрепят луканите начело с Марк Лампоний и жителите на Капуа, където се бил появил някой си Тиберий Гута.
Карбон вече имаше вяра на един-единствен човек — Марк Юний Брут Старши, неговия проквестор. И така, когато юни свърши и започна квинктил, а той още не бе измислил как да постъпи, Карбон отиде да си изплаче мъката пред стария Брут.
— Ако Албинован е способен да убие хората, с които е делил трапезата си в продължение на месеци, откъде мога да съм сигурен, че някой от моите легати няма да посегне на мен? — питаше се той.
Двамата се разхождаха по петкилометровата централна алея на лагера, достатъчно далеч от войнишките палатки, за да не бъдат подслушвани.
Старецът примигна на силното слънце, но посинелите му устни не дадоха веднага отговор; вместо това проквесторът премисли добре въпроса и накрая трезво отсъди:
— Мисля, че наистина не можеш да си сигурен, Гней Папирий.
Карбон тежко въздъхна и потръпна от страх.
— Тогава какво да правя, Марк Юний?
— Сега-засега нищо. Но мисля, че е време да се откажеш от цялата тази обречена кауза, преди офицерите ти да помислят да се саморазправят с теб.
— Да се откажа?
— Да, да се откажеш — повтори Брут.
— Но те няма да ме пуснат току-така! — възкликна Карбон, който вече видимо трепереше.
— Може би. Но никой не е длъжен да ги предупреждава. Ще започна отсега с приготовленията, а ти се прави, че единственото, което те интересува, са действията на самнитската армия. — Старият Брут сложи ръка върху рамото му и го потупа. — Не се отчайвай. Всичко ще се навреди.
Към средата на квинктил старият Брут вече бе свършил с подготовката. Посред нощ двамата с Карбон се измъкнаха от лагера без много багаж и без прислуга. Бяха взели само едно муле, за да го натоварят с кюлчета злато скрити между други с олово, както и една достатъчно прилична кесия денарии за пътни разходи. С вид на изморени търговци те се насочиха към крайбрежието на Етрурия, където взеха кораб от пристанището Теламон и отплаваха за Африка. Никой не им задаваше въпроси, никой не се заинтересува какво носи мулето в обемистите торби. Съдбата, каза си Карбон, докато капитанът на кораба вдигаше котва, най-после му се беше усмихнала!