— Ако не съм ти нужен тук, Сула, къде искаш да застана? — попита смутено Помпей.
— Сега сме началото на секстил… — започна Сула и заслиза по стълбата.
Наоколо стотици войници сновяха напред-назад с товари от камъни или казани с врящо масло, което се изливаше върху главите на наивниците, решили да изкатерят стените със стълби. Крепостната стена бе осеяна с катапулти, от бойниците стърчаха щитове и копия.
— Сега сме началото на секстил? — повтори въпросително Помпей, когато се отдалечиха от суматохата и поеха по планинския път за езерото Неми.
— Точно така! — сякаш се изненада Сула и се засмя, като видя изражението на Помпей.
— Да, така е — съгласи се младежът, — началото на секстил.
Сула реши, че се е забавлявал достатъчно. Време беше да уведоми младия Александър Велики какво го очаква.
— Имам специална задача за теб, Помпей — рече той. — Останалите ще научат по-късно. Искам да си вече далеч, преди да се е развихрила бурята на техните протести. А буря ще има, можеш да си сигурен! Разбираш ли, това, което искам от теб, е от прерогативите най-малкото на хора с преторски ранг.
Помпей развълнуван се спря. Сложи ръка върху рамото на Сула и го накара да се обърне с лице към него. Погледите им се срещнаха. Бяха застанали встрани от пътя и шумът от бойните действия около крепостната стена идваше до тях далечен и приглушен.
— Тогава защо си избрал мен, Луций Корнелий? — попита Помпей. — Ти имаш много легати, които са били римски претори — Ваций, Апий Клавдий, Долабела… Дори Мамерк и Марк Крас заемат по-високо обществено положение от мен! Защо си избрал мен?
— Спокойно, всичко ще научиш. Но нека първо ти обясня какво точно искам от теб.
— Слушам те.
— Казах ти да доведеш шест легиона и двехилядна конница. Достатъчно пълноценна армия. Ще я вземеш със себе си и веднага заминаваш за Сицилия, откъдето да насочиш цялата годишна реколта към нашите лагери. Вече сме секстил и жътвата ще започне съвсем скоро. В момента в Путеоли чакат да отплават корабите на търговците със зърно. Стотици празни кораби са на твое разложение, Помпей! Още утре повеждаш легионите по Вия Апия, за да пристигнете в Путеоли, преди флотата да е отплавала. Ще ти дам пълномощно и достатъчно пари, за да платиш за транспорта. Ще ти връча пропреторски империум. Нека конницата замине за Остия, там ще се намерят достатъчно съдове да я натоварят и нея. Вече съм правил вест до пристанища като Тарацина и Анций, да знаят дребните корабопритежатели да отидат навреме в Путеоли, където да си вземат парите. Предоставя им се възможност за печалба от рейсове, които иначе не биха им донесли нищо. Можеш да си сигурен, че корабите ще са достатъчни да натоварят цялата ти армия.
Дали Помпей някога бе мечтал да се срещне с човека Луций Корнелий Сула, не по-малко близък до боговете от самия него? И беше ли се оставил да го обземе отчаяние, задето вместо божество беше срещнал жалък сатир? Но какво значение имаше външният вид на човек, щом му е дадено да държи в ръцете си мечтите на толкова хора? Обезобразеният, пиян старец, който дори не можеше да види великия Рим, му предлагаше да ръководи цяла военна кампания далеч от него, главнокомандващия. Да бъде напълно самостоятелен, със своя армия и със свой враг… Помпей ахна от изненада, протегна ръка и стисна изящната длан на Сула.
— Луций Корнелий, това е чудесно! Прекрасно! О, със сигурност можеш да разчиташ на мен! Ще прогоня Перперна Вейенто далеч от Сицилия и ще ти докарам жито, колкото за десет армии!
— Ще ми трябва жито за повече от десет армии — пусна ръката му Сула. Въпреки младостта и физическата си привлекателност Помпей не беше човекът, към когото Сула изпитваше особено влечение; а Сула не обичаше да се докосва до хора, които не го привличат сексуално. — До края на годината Рим ще е паднал в ръцете ми. Но ако искам градът да ми се подчини охотно, ще трябва да подсигуря неговия хляб. За целта са ми нужни реколтите на Сицилия и Сардиния, по възможност — и на Африка. Затова щом веднъж свършиш със Сицилия, ще трябва да се прехвърлиш в Римска Африка и да сториш каквото трябва. Няма да ти стигне времето да хванеш натоварените кораби в Утица и Хадрумет. Предполагам, че за да овладееш положението в Сицилия, ще ти трябват няколко месеца. Но искам да си подчинил изцяло африканската провинция, преди да се върнеш в Италия. Чувам, че Фабий Хадриан бил жив изгорен в резиденцията на управителя в Утика по време на някакъв местен бунт. Затова пък Гней Домиций Ахенобарб, същият, който избяга при Сакрипорт, бил взел здраво властта и управлявал в полза на нашите врагове. Стигнеш ли Западна Сицилия, от Лилибей до Утика е съвсем близо по вода. Трябва да си готов всеки момент да окупираш Римска Африка. Доколкото те познавам, едва ли си позволяваш провали…