Помпей трепереше от вълнение. Усмихна се на Сула и задъхано рече:
— Няма да те проваля, Луций Корнелий! Обещавам никога да не те проваля!
— Вярвам ти, Гней Помпей — каза Сула и приседна на един пън. — Какво правим насред гората? — учуди се той. — Искам вино!
— Това е много хубаво място — възрази му Помпей. — Няма кой да ни гледа и подслушва. Почакай, Луций Корнелий, ей сега ще ти донеса виното.
Сула се беше скрил в сянката на дърветата, затова търпеливо изчака, усмихнат на някаква шегичка, която си беше спомнил. Какъв прекрасен ден беше този!
Помпей се върна след броени минути, но човек не можеше да познае, че е тичал. Сула сграбчи меха с виното и насочи струята към устата си със завидна ловкост.
— Уф, така е по-добре! Докъде бях стигнал?
— Ти другите можеш и да ги правиш на глупаци, Луций Корнелий, но не и мен. Много добре си спомняш докъде беше стигнал — отвърна му хладно Помпей и седна на тревата.
— Много добре! Гней Помпей, хора като теб се срещат рядко като морските перли с размери на яйца. И трябва да призная, че се радвам, задето ще бъда покойник, когато ти се превърнеш в напаст за всички римляни.
Сула пак надигна меха и продължи да се налива.
— Никога няма да се превръщам в напаст — възрази младежът. — Просто на свой ред ще стана Пръв сред римляните. И то не като говоря глупости в Сената и пред гражданството на Форума.
— И как тогава, момче, щом не искаш да държиш пламенни речи?
— Като върша дела подобни на това, което сега ми заповядваш. Като громя на бойното поле враговете на Рим.
— Това няма да е нещо ново — отсъди Сула. — В крайна сметка аз така го постигнах. Гай Марий преди мен — също.
— Да, но на мен няма да ми е нужно да отнемам нечие чуждо командване със сила. Рим сам ще иска да ми даде и последния си легион!
Сула можеше да възприеме подобно изказване като укор, ако не и като открито обвинение; но той добре беше опознал Помпей и разбираше, че думите му се дължат на дълбокото му себелюбие и нарцисизъм. Помпей беше твърде млад, за да знае колко усилия ще му коства да изпълни подобна закана. Затова Сула въздъхна и продължи:
— Ако трябва да сме съвсем честни, в момента нямам никакво право да ти връча империум. Нито съм действащ консул, нито мога да разчитам на Сената или Народното събрание да го стори вместо мен. Ще трябва да се задоволиш с обещанието ми, че щом веднъж стъпя в Рим, веднага ще осигуря гласуването на преторски империум в твоя полза.
— Не се и съмнявам.
— Ти изобщо съмняваш ли се в нещо?
— Не и ако се отнася пряко до мен. Аз съм способен да влияя над събитията край себе си.
— Ти си непоправим! — възкликна Сула. — Добре, Гней Помпей, стига толкова с комплиментите. Слушай ме внимателно какво ще ти кажа. Има още две неща, които трябва да знаеш. Първото се отнася до Карбон.
— Слушам.
— Заедно с Брут Старши са отплавали от пристанището Теламон. Възможно е да са заминали за Испания или за Масилия. Но като се имат предвид ветровете по това време на годината, по-вероятно е да са пристигнали в Сицилия или в Римска Африка. Докато е на свобода, Карбон е законният римски консул. Избраният консул. Това означава, че притежава повече власт от управителя на провинцията, от началника на провинциалната войска или на доброволците, че може да набира съюзнически легиони, че може да използва властта си, за каквото намери за добре. А до края на мандата му остават няколко месеца. Аз нямам намерение отсега да ти издавам намеренията си какво смятам да правя, щом стъпя в Рим, но едно ще ти кажа: за мен е от жизнена важност Карбон да е мъртъв преди края на годишния си мандат. Още по-важно е да знам със сигурност, че той е мъртъв! Твоята задача е да го настигнеш и да го убиеш. Тайно, без никой да разбере. Бих желал смъртта му да изглежда по-скоро нещастен случай. Ще свършиш ли тази работа за мен?
— Да — отвърна Помпей.
— Добре! Добре! — Сула вдигна длани пред очите си и започна да ги оглежда, все едно принадлежаха на чужд човек. — Стигам и до последния пункт, който обяснява защо поверявам отвъдморската кампания точно на теб, а не на висшите си легати. — Той се взря продължително в младежа. — Можеш ли сам да си обясниш, Гней Помпей?