— Не искам пленници — повтаряше Сула. — Избийте ги със стрели, ако решат да се предават групово.
В момент като този по-трудно било да убедиш войниците си да проявят състрадание към победените. Самнитите бяха избити до крак…
Едва след като сражението в лагера приключи, Сула яхна обратно доброто си муле и се заинтересува какво е станало с Крас. От дясната половина на армията му не бе останала и следа; не беше останала следа и от врага. Крас и противникът сякаш заедно се бяха наговорили да изчезнат.
Едва към полунощ притича вестоносец. Сула обикаляше напред-назад из лагера на Помпей Страбон, за да се увери, че всички са мъртви, но все пак спря да изслуша войника.
— Марк Крас ли те праща? — попита той.
— Да — отговори войникът без нотка на смущение.
И къде е Марк Крас?
— При Антемна.
— При Антемна?
— Да. Врагът отстъпи още преди падането на нощта и Марк Крас заповяда да го преследваме. Под стените на Антемна се разрази ново сражение, което ние спечелихме! Марк Крас ме прати да те помоля за храна и вино за легионите.
Сула се ухили и заповяда веднага да се осигурят нужните за четирите легиона провизии. Яхнал гордо мулето си, той сам поведе обоза и добитъка към Антемна, която се намираше на няколко километра по Пътя на солта. Двамата с Вация се натъкнаха на руините на градчето, което неволно се бе превърнало в бойно поле. Множество домове горяха из основи, войниците на Крас мъкнеха кофи с вода, за да потушат пламъците, улиците бяха покрити с трупове, безжалостно газени от жителите на Антемна, бързащи да се измъкнат навреме от опожарения си град.
Крас чакаше началника си в далечния край на града, където беше строил пленените врагове.
— Около шест хиляди души — каза той на Сула. — На Вация му се паднаха самнитите, на мен — луканите, капуанците и останките от армията на Карбон. Тиберий Гута загина на бойното поле, Марк Лампоний, мисля, успя да избяга, но Брут Дамазип, Цензорин и Каринат са сред пленените.
— Добре си се справил! — похвали го Сула и оголи венците си в широка усмивка. — На Долабела никак не му хареса, че те направих началник. Трябваше да му обещая, че догодина ще бъде консул. И все пак, радвам се, че познах на кого да заложа, Марк Лициний!
Вация се извърна към пълководеца.
— Какво? Долабела е поискал подобно нещо!
— Няма значение, Квинт Сервилий, и ти ще станеш консул, обещавам — усмихна се Сула. — Долабела няма да се справи. Веднъж да му връчим управлението на някоя провинция, така ще се увлече в кражбите, че накрая ще замине в изгнание за Масилия заедно с други глупаци като него. — Той махна с ръка на хората от обоза. — Къде искаш да похапнеш, Марк Лициний?
— Тук… Ако намеря къде другаде да отведа пленниците — отвърна му невъзмутимо Крас, все едно не беше спечелил току-що първата си велика победа.
— Доведох със себе си конницата на Балб да отведе незабавно пленниците във Вила Публика. Докато тръгнат, ще съмне.
Когато Октавий Балб поведе изтощените пленници към Рим, Сула пожела да му доведат Цензорин, Каринат и Брут Дамазип. Дори и след това окончателно поражение никой от пленниците не изглеждаше уплашен или сломен.
— Аха! Казвате си, че някой ден пак ще се опълчите срещу мен — усмихна се отново Сула, но без радост в очите. — Е, мои римски приятели, не сте познали. Понтий Телезин е мъртъв, а аз заповядах всички оцелели самнити да бъдат избити. При положение, че вие тримата се съюзихте със самнити и лукани, за мен вие не сте римски граждани. Няма да повдигам обвинение в държавна измяна, ще заповядам екзекуцията ви незабавно.
И така, тримата му най-заклети и упорити врагове бяха обезглавени под стените на Антемна без съд и без присъда. Телата им бяха хвърлени в общата яма заедно с хилядите избити войници, но Сула нареди отрязаните глави да бъдат прибрани в торби.
— Луций Сергии, приятелю — обърна се той към Катилина, който беше придружил двамата с Вация, — вземи това, намери Тиберий Гута, отрежи му главата, намери и Понтий Телезин при Колинската порта, отрежи и неговата и занеси целия този вързоп на Офела при Пренесте. Нека зареди с тях най-мощния си катапулт и да ги прехвърли през градските стени.
Мургавото, но красиво лице на Катилина светна. В погледа му проблеснаха искрици.
— С удоволствие, Луций Корнелий. Мога ли да те помоля за една услуга?