— И защо така? — подразни арогантният и предизвикателен Хортензий.
— Защото Лепид е прав. Сула ни докара тук единствено за да слушаме как умират хората, осмелили се да му се противопоставят. Какво говори той, няма ни най-малко значение. Важно е какво върши. Важно е за всеки един от нас, ако държим на живота си. Ще трябва да станем послушни момченца и да не му възразяваме.
Хортензий вдигна рамене.
— Мисля, че вземаш нещата твърде навътре, скъпи ми Квинт Лутаций. След няколко седмици Сула няма да го има. Ще накара Сената и Народното събрание да узаконят беззаконията му и да му върнат отнетия империум, след което ще се върне сред нас, ще седне като почтен консуларен сенатор на първия ред и ще остави града да си гледа делата, все едно нищо не е било.
— Наистина ли мислиш така? — потръпна от страх Катул. — Какво точно ще става, не знам, но съм сигурен, че отсега нататък Сула няма да изпусне никого от нас от погледа си. Дълго време ще трябва да се съобразяваме с неговата прекалено голяма власт.
На другия ден Сула пристигна под стените на Пренесте. Беше трето число от ноември.
Офела го поздрави за успеха и кимна към двамина люде, пазени под стража в съседство.
— Познаваш ли ги? — попита той.
— По лице може би, но не се сещам за имената им.
— Двама военни трибуни, прикрепени към легионите на Сципион. Вчера сутринта дотичаха, за да ми кажат, че сражението е изгубено, а ти си убит.
— И ти какво, Квинт Лукреций? Не им ли повярва?
Офела се засмя от сърце.
— Твърде добре те познавам, Луций Корнелий! Шепа самнити не могат да те убият току-така!
И Офела вдигна с две ръце отрязаната глава на Гай Марий Младши.
— Аха! — огледа я по-отблизо Сула. — Красавец, не мислиш ли? Наследил е чертите на майка си, разбира се. Не знам чий ум е наследил, но със сигурност не е бил на баща му. — Доволен от видяното, той захвърли главата настрана. — Задръж я засега. Да разбирам ли, че Пренесте се е предал?
— Почти веднага след като им пратих с катапулта подаръка от Катилина. Вратите се отвориха от само себе си и всички излязоха с бели знамена.
— Дори и Марий? — учуди се Сула.
— О, не, той не! Беше се скрил в канализацията, навярно е търсил начин да се измъкне. Но аз съм преградил каналите още преди месеци. Намерихме го пред една от решетките. Беше се пробол с меча си пред очите на разплакания си роб — разказа Офела.
— Е, той беше последният! — заяви победоносно Сула. Офела го изгледа с известно недоверие; Сула нямаше навика да забравя толкова лесно!
— Има още един на свобода — напомни той на началника си и веднага прехапа устна от уплаха. Сула не беше и човек, който обичаше да му сочат пропуските.
Но той не изглеждаше засегнат. Усмивка огря лицето му.
— Предполагам, имаш предвид Карбон?
— Да, Карбон.
— Карбон също не е между живите, скъпи Офела. Младият Помпей го е арестувал и екзекутирал заради държавна измяна на агората в Лилибей. Още през септември. Забележителен човек е този Помпей. Мислех си, че ще му трябват месеци да подчини Сицилия и да залови Карбон, а той свърши всичко по-важно само за един месец. Дори намери време да ми прати главата на Карбон по специален човек. Консервирана в гърне с оцет! Да съм сигурен — изхили се Сула.
— Ами стария Брут?
— Самоубил се е, за да не издаде пред Помпей къде се крие Карбон. Но вече е било без значение. Екипажът на собствения му кораб — Брут се опитвал да събере флотилия от името на Карбон — си признали всичко пред Помпей. И така, моят изумително оправен легат пратил зет си Мемий в Косура, където се спотайвал Карбон, и го върнал окован във вериги. В крайна сметка Помпей ми прати три глави: на Карбон, на Брут и на Соран.
— Кой Соран? Да нямаш предвид Квинт Валерий Соран, учения? Оня, дето беше народен трибун?
— Същия.
— Но защо? Какво е направил? — смая се Офела.
— Изкрещял е на глас от рострата тайното име на Рим — обясни Сула.
— Богове! — изтръпна от ужас Офела.
— За щастие — успокои го Сула — великият Юпитер навреме запушил ушите на всички присъстващи и все едно Соран е крещял на глухите. Всичко е наред, скъпи Офела, Рим ще оцелее.
— Е, друго си е да го чуе човек от твоята уста! — избърса потта от челото си Офела. — За какви ли не странни постъпки съм чувал, но да изречеш на глас тайното име, това не ми го побира умът! — Изведнъж нова мисъл мина през ума му и той не се сдържа да попита: — А всъщност какво е правил младият Помпей в Сицилия?
— Осигуряваше житната реколта за войската.
— Подочух нещо, но да си призная, не го повярвах. Та той е още дете.
— Хм — замисли се Сула. — За разлика от младия Марий обаче Помпей е понаучил доста неща от баща си! Бих казал дори повече, отколкото старият Страбон е знаел.