— Значи детето скоро се завръща — заключи Офела, който не споделяше възхищението на Сула от младата политическа звезда. Беше се надявал, че той е любимецът на новия господар!
— Не и засега — успокои го той. — Пратих го в Африка да ми осигури контрол и там. Мисля, че с това се занимава в момента. — Посочи ничията земя между града и крепостните съоръжения на Офела. Там, на слънцето, стоеше огромна тълпа от хора. — Тези ли са се предали?
— Да, около дванайсет хиляди души. Доста пъстър състав — зарадва се Офела, че сменят темата. — Известен брой римляни, служили при Гай Марий, още толкова пренестинци и малка част самнити. Искаш ли да ги огледаш по-отблизо?
Сула прояви слаб интерес. Прости на всички римски граждани, но нареди пренестинците и самнитите да бъдат екзекутирани. След което накара останалото население на обсадения град — старците, жените и децата — да погребат близките си в ничията земя. Направи кратка обиколка на града, който никога не беше посещавал, и се разгневи при жалките останки от храма на Фортуна Примигения — Марий почти го беше съборил из основи, за да се сдобие с дървен материал.
— Аз съм любимец на Фортуна — ядосваше се Сула пред по-възрастните членове на градския съвет, които не бяха погубени под стените на града, — и държа вашата Фортуна Примигения да получи най-красивия храм в цяла Италия. На разноските на Пренесте.
На четвъртия ден от ноември Сула отиде до Норба, макар да знаеше за съдбата на обсадения град много преди да е стигнал до стените му.
— Уж се съгласиха да се предадат — беснееше Мамерк, — а след това изведнъж подпалиха града и се избиха един друг до последния човек — жени, деца, войниците на Ахенобарб, местните мъже, всички загинаха, само и само да не попаднат в ръцете ни. Съжалявам, Луций Корнелий. Няма да има никаква плячка от Норба.
— Това е без значение — рече Сула. — Достатъчно заграбихме от Пренесте. Съмнявам се, че Норба би могла да ни предложи каквото и да било.
В края на петия ден от ноември, когато слънчевите лъчи блеснаха по златните статуи на храмовете и от толкова много светлина градът изглеждаше по-приветлив, Сула влезе тържествено в Рим. Мина през Капенската порта начело на тържествено шествие. Същият коняр, който го беше пазил по време на сражението, отново водеше белия жребец. Сула си беше сложил сребърната релефна броня, на която беше изобразен мигът, в който благодарните легионери му връчват венеца от трева след сражението при Нола. До него, облечен в сенаторска тога, яздеше Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус, следваха ги висшите легати, включително Метел Пий и Варон Лукул, които бяха повикани от Италийска Галия четири дни по-рано и бяха пропътували стотици километри, само и само да не изпуснат церемонията. От всички онези, които бяха допринесли за голямата победа, само Помпей и Варон Сабинянина отсъстваха.
Сула беше придружен и от седемстотинте конници, които му бяха позволили да спечели войната с умелото си блъфиране пред Колинската порта. Останалата армия се беше върнала обратно в прохода край Албанската планина, за да събори укрепленията и да пусне отново движението по Латинския път. По-нататък трябваше да бъде съборена и непристъпната крепостна стена на Офела, да се подреди огромният строителен материал, който би могъл да се използва за мирни цели. Голям дял от блоковете туфа бяха насечени на малки късове и Сула вече знаеше за какво да ги използва: те щяха да изградят корпуса на новия храм на Фортуна Примигения в Пренесте. Не биваше да остават каквито и да е спомени от извършените кръвопролития.
Мнозина римляни бяха напуснали домовете си, за да видят с очите си влизането на новия господар на Рим. Колкото и рисковано да беше това, никой истински римлянин не можеше да устои на изкушение от рода на подобна тържествена процесия. Всеки зяпач по улиците присъстваше на поредния велик миг от историята на града си. Мнозина, които наблюдаваха яздещия старец, виждаха в негово лице символа на окончателния упадък на републиката. Мълвата упорито твърдеше, че Сула ще се обяви за римски цар. Та как иначе би могъл да задържи властта? По-точно как — след цялото това насилие, за което беше станал причина, — можеше да мисли да остави властта в ръцете на други? Публиката виждаше високо вдигнатите копия на конниците, които неслучайно следваха своя пълководец по петите. На копията на хората от първите редици стояха набучени главите на Карбон и Марий Младши, на Каринат и Цензорин, на стария Брут и Марий Гратидиан, на Брут Дамазип и Понтий Телезин, на Гута Капуанеца и Соран… И дори на самнитския водач Гай Папий Мутил.