— Първо, защото финансите на Рим са в пълен хаос. За да оправя само това, ми трябва една, може би две години. Имам да разпусна двайсет и седем легиона, да намеря земя за войниците, пари, с които да им се разплатя. Хората, които поддържаха беззаконния режим на Цина и Карбон, трябва да бъдат намерени, за да се докаже, че никое престъпление няма да остане ненаказано. Римските закони са остарели, особено онези, отнасящи се до правораздаването и до управлението на провинциите. Държавните служители са дезорганизирани, склонни към бездействие и корупция. Такива огромни средства бяха откраднати от нашите храмове, че хазната все още съхранява двеста и осемдесет таланта злато и сто и двайсет таланта сребро дори след загубите на бюджета за годината. Храмът на Юпитер Оптимус Максимус е превърнат в развалина. — Сула въздъхна. — Да продължавам ли, Марк Емилий?
— Добре, съгласен съм, че задачата ти изисква да управляваш повече от шест месеца. Но къде е гаранцията, че няма да се преназначаваш за римски диктатор всеки шест месеца до края на живота си? — попита Лепид.
Сула се изсмя.
— О, да, Лепид! — възкликна той. — Сега разбирам! От всеки шестмесечен мандат половината ще преминава в безкрайни пререкания и спорове с центуриите! Ще се моля, ще обяснявам, ще се извинявам, ще рисувам нещата в розови краски, ще пълня кесията на всеки конник с влияние, ще се превърна в най-старата и най-жалката курва на света! — Той се надигна от стола си и размаха юмруци по посока на Марк Емилий Лепид с такава злоба в очите, каквато съгражданите не бяха виждали от времето, когато се заканваше по адрес на понтийския цар Митридат. — Е, лениви Лепиде, дето обичаш да си стоиш на топло вкъщи, докато другите се морят заради теб, предателю, женен за дъщерята на най-големия римски изменник, който навремето се опита да се провъзгласи за римски цар, или ще получа всичко, или няма да получа нищо! Чувате ли ме всички, изкуфели глупаци, които ви е страх да си покажете носа вън от дома? Твърдите, че желаете Рим да стъпи на крака, но същевременно искате да попречите на човека, който е готов да се заеме с целта, да го направите нещастен. Е, назначени отци, сега му е времето да се примирите с фактите — Луций Корнелий Сула се върна в Рим и ако пожелае, може да го разклати из основи, може да го срине и със земята! Из полетата на Лаций разполагам с армия, която спокойно можех да доведа със себе си в града, за да я пусна като глутница вълци по дирите ви! Но не го направих. От първи миг, в който стъпих в Сената, върша всичко в интерес на всички ни. И продължавам да защитавам същия този наш общ интерес. Но щом ще проверявате моето търпение, нека да се разбере: ще бъда диктатор толкова дълго време, колкото ми е необходимо. Разбирате ли ме какво ви казвам? Разбираш ли ме, Лепид?
В продължение на няколко секунди всички мълчаха. Дори Вация и Метел Пий трепереха на столовете си с пребледнели лица и не смееха да отместят поглед от чудовищното създание, което стоеше пред тях — как можаха да забравят за онзи звяр, който живееше в душата на Сула?
Лепид също беше пребледнял и трепереше заради Апулея, възлюблената си съпруга, с която живееше вече няколко години и която бе станала майка на синовете му… Дъщеря на Сатурнин, който наистина се бе опитал да се провъзгласи за римски цар навремето. Защо му трябваше на Сула да споменава именно нея в гневната си реч? Какво възнамеряваше да прави, щом веднъж стане диктатор?
Изтощено до смърт от граждански войни и от икономическа разруха, Народното събрание гласува закон, според който Луций Корнелий Сула бе назначен за римски диктатор за неопределено време. Законопроектът беше разгледан на първо четене на шестия ден от ноември под име то „лекс Валерия диктатор легибус скрибундис ет реи публике конституенде“, след което бе окончателно приет на двайсет и трето число. В текста нямаше нито дума повече от изречението за безсрочната му продължителност; при условие, че с него на Сула се връчваше неограничена власт, повече условия не бяха нужни. Каквото пожелаеше да стори Сула, щеше да го постигне.
Мнозина в града очакваха диктаторът да се захване с трескава дейност от самия ден на встъпването си в новата длъжност, но той изчака законът да бъде окончателно ратифициран двайсетина дни по-късно според изискванията на „лекс Цецилия Дидия“.
След като се настани в дома, принадлежал преди на Гней Домиций Ахенобарб (политически изгнаник по неволя в Африка), Сула известно време бездействаше. Собственият му дом беше разграбен и сринат със земята, след като Гай Марий и Луций Корнелий Цина заграбиха властта преди години. Сула прекоси палатинския квартал Гермал, погледът му бавно се плъзна по руините, покрай Големия цирк в краката му, за да стигне Авентинския хълм. Често и по всяко време на деня Сула можеше да бъде забелязан насред Форума, загледан в Капитолия или към статуята в естествен ръст на Гай Марий до рострата, или в другите, по-малки негови изображения наоколо, или в Сената, или в храма на Сатурн. Разхождаше се по бреговете на Тибър от големия търговски склад на Емилиите до римското пристанище чак до Тригарий, където римските младежи плуваха в реката. Понякога правеше дълга разходка до една от шестнайсетте градски порти.