На декемврийските календи Сула свика заседание на Сената — първото от онова, в което бе говорил Флак Принцепс Сенатус. О, с каква бързина се завтекоха всички сенатори към Курия Хостилия! Зимният студ беше нищо в сравнение с хлада в душите им. Всички до един дишаха на пресекулки и се оглеждаха като замаяни. Накацаха по столовете като чайки, скрили се далеч от напора на бурята, и дори се страхуваха да погледнат нагоре, да не би подобно на Сатурнин и неговите сподвижници навремето да бъдат избити с керемидите от покрива на Курията.
Нямаше човек, който да не изпитва ужас и паника — дори и Флак, дори и Метел Пий, дори и смелите пълководци като Офела или вечните конформисти като Филип и Цетег. И все пак, колко беззъб изглеждаше Сула при влизането си в залата! Та той предизвикваше жал и съчувствие! Като се изключи фактът, че го придружаваха двайсет и четирима ликтори — два пъти повече, отколкото се полагаха на консул… и два пъти повече, отколкото бе ползвал последният римски диктатор.
— Време е да разкрия пред всички своите намерения — взе думата Сула, без дори да става от стола си от слонова кост. Толкова беше студено в помещението, че от устата му излизаше пара. — Аз съм законно назначен диктатор и Луций Валерий, лидерът на Сената, е мой началник на конницата. Според закона, приет от центуриатните комиции, които ми връчиха длъжността, не съм длъжен да назначавам други магистрати, ако не видя смисъл в това. Все пак Рим е възприел да нарича всяка година на името на двамата действащи консули, затова ще се погрижа традицията да продължи и занапред. Няма да позволя бъдните поколения да наричат идващата година „в диктаторството на Луций Корнелий Сула“. Затова ще се погрижа да бъдат избрани двама консули, осмина претори, двама куриатни и двама плебейски едили, десетима народни трибуни и дванайсет квестори. И за да дам възможност повече младежи да придобият опит в управлението, ще проведа избори за двайсет и четири военни трибуни. Освен това ще назнача трима души за свои ковчежници, още трима — за пазители на римските затворнически помещения и приюти.
Катул и Хортензий стояха като на тръни. Бяха скрили ръцете си в гънките на тогите, да не би да си проличи как треперят. Не можеха да повярват на казаното — диктаторът щял да проведе редовни избори за всички магистратури! Бяха очаквали да ги избият — дали с тухли, дали с меч — да бъдат лишени от имущество и пратени в изгнание… И те не знаеха какво точно очакваха, но не и това! Да не би Сула да нямаше нищо общо със случилото се? Да не би да нямаше представа какво става по улиците на Рим? Ами ако той не знае нищо, тогава кой е отговорен за отвличанията и убийствата?
— Разбира се — продължи диктаторът, — когато казвам „избори“, нямам предвид, че ще се представят различни кандидати. Ще кажа и на вас, и на Народното събрание кой да бъде избран. Свободата на гражданския избор не е възможна при настоящите обстоятелства. На мен ми трябват хора, които да ми помагат при изпълнението на задълженията, следователно ще бъдат избрани хора, каквито искам, а не такива, които избирателите биха желали да ми натрапят. Писар, списъка!
Сенатският писар, чието единствено задължение, бе да наглежда сградата между заседанията, му подаде един-единствен лист. Колегата му, който записваше всяка дума на говорещите върху восъчни таблици, на свой ред вдигна глава, за да слуша по-добре.
— Та така… Консули. Първи консул Марк Тулий Декула. Втори — Гней Корнелий Долабела…
Така и не продължи нататък. Квинт Лукреций Офела скочи на крака.
— Не! Категорично не! Ще връчиш скъпоценния консулски пост на Декула? Не! Кой е Декула? Един нищо и никакъв нещастник, който седя тук на топло, в Рим, докато достойните римляни се сражавахме за теб? Какво е направил Декула, за да заслужи подобна чест? Това е някакъв жалък, злобен, недостоен и несправедлив номер! За Долабела разбирам — всички легати знаем за сделката, която сте сключили! Но кой е тоя Декула? Какво има той повече от останалите, за да заслужи консулството? Казвам не! Не, не и не!
Офела млъкна да си поеме дъх и Сула взе отново думата:
— Изборът ми за първи консул е Марк Тулий Декула. И това е.
— Тогава няма да те оставим теб да избираш. Ще съберем кандидати и ще проведем нормални избори… И аз ще съм от тези, които ще се явят на изборите!