Заседанието продължи. Едно след друго бяха изчетени всички имена на бъдещите магистрати, без някой да посмее да протестира. Щом свърши, Сула подаде списъка на неговия пазител и облегна ръце на коленете си.
— Този път казах всичко, което имах да ви казвам, като се изключи това, че знам за непопълнения брой римски жреци и авгури. Съвсем скоро ще прокарам закон, който да оправи всички неуредици. Но чуйте ме добре! — изведнъж извика той и всички сенатори подскочиха. — Жреци повече няма да се избират! Това е връх на богохулството, да се провежда гласуване кой да служи на боговете! Една тържествена и официална церемония се превръща в политикански цирк и позволява назначаването на хора, които нямат нужните корени да оценят свещените си задължения. Ако римските богове не бъдат почитани, както подобава, тогава и Рим няма да процъфтява.
Сула се беше изправил, когато се чу нечий глас. С леко присмехулно изражение диктаторът се отпусна обратно на стола.
— Искаш думата ли, Прасчо скъпи? — обърна се той към Метел Пий с прякора, който последният беше наследил от баща си.
Метел Пий се изчерви, но все пак решително се надигна от мястото си. От деня на завръщането си в Рим — това беше на петия ден от ноември — заекването му, което преди няколко години почти беше изчезнало, от ден на ден бе ставало все по-мъчително. Той знаеше защо. Заради Сула. Заради човека, когото обичаше, но и от когото се страхуваше. И все пак Пий беше син на Метел Нумидик, който на два пъти беше ял бой насред площада заради принципите и накрая, пак заради принципите, доброволно бе заминал в изгнание. Ето защо прилягаше не друг, а той да поеме по пътя на баща си и да защити фамилната чест. Както и собственото си сенаторско достойнство.
— Луций К-К-Корнелий, м-м-мога ли д-да т-ти задам един в-въпрос?
— Но ти заекваш!
— Т-т-така е. С-съжалявам. Ще опитам — процеди Прасчо през зъби. — Осведомен ли си, Луций К-К-Корнелий, че из ц-цяла Италия, както и в Рим биват убивани хора, а собствеността им бива отнета.
Всички зачакаха какво ще отговори Сула: знаеше ли наистина? Беше ли отговорен?
— Да, осведомен съм — отговори той.
Сенаторите се сгушиха в тогите си и сведоха глави; най-големите им страхове се оказваха основателни. Метел Пий упорито продължи:
— Р-р-разбирам, ч-че трябва да бъдат наказани виновните, но никой от убитите не е бил п-призован пред съда. Би ли м-могъл да ми изясниш проблема? Би ли могъл например да ми к-к-кажеш къде смяташ да теглиш чертата? Ще има ли изобщо хора, съдени според закона? Кой може да твърди, че тези хора са изменници, ако н-не са съдени от съответната инстанция?
— Те умират по моя воля, Прасчо скъпи — увери го диктаторът. — Нямам намерение да харча парите на държавата и да губя времето на гражданите, за да съдя хора, чиято вина е очевидна.
Прасчо не се разколеба.
— Т-т-тогава можеш ли да споделиш пред мен кого смяташ да пожалиш?
— Страхувам се, че не.
— Ак-ко не м-можеш да кажеш кой ще бъде пожален, то тогава можеш ли да ми кажеш кого смяташ да накажеш?
— Да, скъпи Прасчо, мога да ти кажа.
— В такъв случай, Луций К-К-Корнелий, би ли бил така добър да споделиш намеренията си с нас?
— Не и днес — отговори Сула. — Утре ще свикам ново заседание.
Всички сенатори се появиха отново на другия ден.
Сула вече ги чакаше в залата седнал на стола си от слонова кост. До него стоеше писар с перо и восъчна таблица, друг държеше свитък хартия. В мига, в който заседанието бе открито с жертвоприношение и авгурски гадания, Сула протегна ръка към свитъка. Погледът му се спря на бедния Метел Пий, който беше пребледнял от притеснение.
— Това — каза Сула — е списъкът на хора, които или вече са умрели заради измяната си, или скоро ще умрат. Собствеността им вече принадлежи на държавата, която ще я разпродаде на търгове. И всеки човек — мъж или жена, — който види човек, чието име се намира в списъка, ще бъде гарантиран срещу съдебно преследване, ако екзекутира изменника. — Свитъка пое главният ликтор. — Закачи го на рострата — заповяда Сула. — Нека всички узнаят това, което само скъпият Прасчо има смелостта да попита.
— Значи, ако видя някого, чието име е в списъка, мога да го убия? — попита с нескрито нетърпение Катилина. Макар да не беше сенатор, Сула лично го беше призовал да присъства на заседанията.