— Точно така, малки ми блюдолизецо! И в интерес на истината ще спечелиш два таланта сребро за това — рече Сула. — Разбира се, моите проскрипции ще бъдат прокарани под формата на закон; отсега нататък всяко мое действие ще бъде обличано в подходящ закон! Възнаграждението също ще бъде определено от закона, ще се водят и списъци, та да знаят бъдните поколения кой наш съвременник се е възползвал от предоставените му възможности.
Последните думи бяха изречени съвсем непринудено, но хора като Метел Пий доловиха черния хумор на Сула; други като Луций Сергии Катилина (при условие, че той самият долови хумора) просто не ги беше грижа.
Първият списък проскрибирани включваше четиридесет сенатори и шестдесет и пет конници. Начело стояха имената на Гай Норбан и Сципион Азиаген, след тях бяха Карбон и младият Марий. Каринат, Цезорин и Брут Дамазип бяха споменати, докато името на стария Брут липсваше. Повечето сенатори вече бяха мъртви, но смисълът на списъците бе да посочи чие имущество е конфискувано в полза на държавата. Сула не си правеше труда да отбелязва кой от осъдените е вече мъртъв, кой още е жив. Вторият списък беше на рострата още на другия ден и съдържаше имената на двеста конници. На следващия ден се появи и трети лист, включващ нови двеста и петнайсет конници. Сула очевидно беше приключил със Сената, истинската му цел беше конническото съсловие.
Корнелиевите закони, които се отнасяха до проскрибциите, бяха достатъчно подробни. Голямата част от тях обаче бе прокарана за два дни, в началото на декември, и към декемврийските нони всичко вече бе под зоркия поглед на Тулий Декула. Катул се бе оказал прав: всяка подробност беше взета предвид от новия консул. Цялата собственост на семейството на проскрибирания се отнемаше в полза на държавата и не можеше да бъде прехвърлена на името дори на невръстни деца; завещанията на проскрибираните граждани не се смятаха за валидни, никой споменат наследник не можеше да разчита да получи нещо за себе си; проскрибиран човек можеше съвсем законно да бъде заклан посред бял ден от мъж или жена, от гражданин, освобожденец или роб. Възнаграждението за убийството на проскрибиран наистина представляваше два таланта сребро, които хазната плащаше за сметка на конфискуваните имоти и които бяха отчитани в деловодните книги. Роб-екзекутор получаваше свобода, освобожденец беше прехвърлян от градска в селска триба; всички мъже — военни или цивилни, — които, след като Сципион Азиаген бе нарушил примирието, бяха продължили да поддържат Карбон или младия Марий, бяха обявени за обществени врагове; синовете и внуците на проскрибираните бяха лишени от правото да заемат куриатни длъжности и да откупуват обратно конфискуваните имоти, както и да ги придобиват по друг път; синовете и внуците на онези, които вече бяха мъртви, се третираха по същия начин, както и синовете и внуците на все още живите. Последният закон, прокаран на петия ден от декември, обявяваше, че целият процес на проскрибиране ще завърши на първо число от идващия юни. Значи проскрибциите продължава шест месеца.
Така Сула стана диктатор. Искаше да докаже, че е не само господар на Рим, но господар на страха и неясното бъдеще. Времето на убийствения сърбеж не бе прекарано изцяло в пиянска агония; той беше мислил над този и много други въпроси. Как например да установи пълна власт над Рим; как да се възползва най-добре от тази пълна власт; как да вдъхне у всеки римски гражданин такова послушание, та да е сигурен, че нарежданията му ще бъдат изпълнявани без възражение, без съпротива. По улиците нямаше да крачат легиони, щяха да пълзят тайнствени сенки, които да водят към надеждата, но и към отчаянието. Негови служители щяха да бъдат никому неизвестни люде, може би съседи и приятели на хората, които отвеждаха и екзекутираха. Сула не искаше просто да смени времето над Рим, той искаше да донесе със себе си съвсем нов климат. Хората се справяха с капризите на времето. Но с промяната в климата просто трябваше да свикнат. Или да загинат…
Докато лицето го сърбеше и Сула се чешеше, той често се бе утешавал с мисълта как стар, грозен и разочарован човек като него изведнъж получава в дар най-хубавата играчка на света: Рим заедно с мъжете и жените, кучетата и котките, робите и освобожденците, бедните класи, богатите конници и сенатори… Всички желания, останали неизпълнени, всички обиди, останали ненаказани, щяха да бъдат отмъстени, заканваше се той насред пристъпите на умопомрачителна болка. И черпеше воля за живот от волята си за мъст.
Диктаторът беше дошъл.
Диктаторът беше докопал любимата си играчка.