2
От декември 82 г. до май 81 г. пр.Хр.
„Нещата се развиват доста добре“ — каза си Луций Корнелий Сула в началото на декември. Повечето хора все още изпитваха известни скрупули да убият със собствените си ръце съграждани, намерили имената си в списъците с проскрибциите, но неколцина като Катилина вече прокарваха пътя, хазната се пълнеше с пари, държавният фонд — с конфискувани имоти. Разбира се, не толкова имотите, колкото парите бяха причината Сула да поеме в подобна посока; все отнякъде трябваше да запълни големите дупки на държавния бюджет. При нормални обстоятелства средствата щяха да дойдат от данъците, които плащаха провинциите, но при условие, че Митридат продължаваше да заговорничи на изток, а Квинт Серторий бе успял да спре притока от пари от Испания, на останалите провинции също трябваше да се даде отдих. Рим и Италия сами трябваше да намерят нужните за издръжката си средства — с тази подробност, че Сула нямаше очи тепърва да иска от обикновените люде, още по-малко — от собствените си верни поддръжници.
Той никога не бе изпитвал симпатии към конническото съсловие — всички онези деветдесет и една центурии от първа класа, които включваха преуспелите римски търговци и предприемачи. От тях пък най-много мразеше осемнайсетте центурии на държавната конница. Мнозина от тях се бяха облагодетелствали по времето на Марий, Цина или Карбон; затова те щяха да осигурят на Сула парите, нужни за възстановяването на Рим. Решението беше най-доброто, казваше си диктаторът и доволно потриваше ръце. Не само че хазната щеше да се напълни, но и неговите потенциални врагове завинаги щяха да бъдат отстранени от обществения живот.
Междувременно беше успял да се справи и с един незначителен проблем — последната враждебна проява на вечно опозиционния Самний. Избра за управители на бунтовната страна двамината най-алчни за пари — Цетег и Верес, и им даде четири легиона.
— Нищо да не остане след вас — беше заръчал на подчинените си той. — Искам Самний да бъде до такава степен разорен, че дори най-старите и родолюбиви самнити да не желаят повече да стъпят там. Ще изсечете горите, ще оставите нивите да пустеят, ще разрушите градовете и ще опустошите градините. — Сула се усмихна зловещо. — И ще отсечете всяка глава, която стърчи по-високо от останалите.
Това щеше да послужи за урок на Самний. И в същото време щеше да отърве диктатора от двама досадници, които непрекъснато искаха нещо. Двамата нямаше да се върнат скоро! Имаха по-важни задачи — как да заделят за себе си повече от това, което пращат на римската хазна.
Навярно беше добре за останалите области в Италия, че семейството на Сула се завърна в Рим. Само жена му и децата можеха да върнат у диктатора онова чувство за мярка, което съвсем бе изгубил. Той никога не беше предполагал, че срещата с Далматика така ще го развълнува: при вида й коленете му се подкосиха и той трябваше да седне на близкия стол, за да не се строполи на пода. Чувстваше се като момче, което за пръв път е видяло красива гола жена.
Далматика наистина беше много красива — Сула винаги го бе признавал, — имаше големи сиви очи, тъмна кожа и светли коси; най-голямото й оръжие обаче беше влюбеният поглед, който дори и след толкова години не беше изгубил своята преданост, нищо че любимият беше остарял и погрознял. Далматика седеше в скута на съпруга си, прегръщаше го през голия, старчески врат, притискаше лицето му до гърдите си, галеше плешивата му глава и го целуваше по голото теме. Перуката, къде се беше дянала перуката му! Но тя дори и от това не се задоволяваше, ами вдигаше лицето му към своето, да може да усети с дъха си нейната неземна прелест, нежната й уста се докосваше до беззъбите му старчески устни и им връщаше някогашната свежест… Силите му се върнаха, Сула се надигна с Далматика в ръце и победоносно я отведе в спалнята, където се развихри, както не му се случваше дори на бойното поле. „Може би — мислеше си той с известна горчивина — да се удавя в чувствата на Далматика, ще бъде все едно да изпитам отново любовта в себе си.“
— Колко ми липсваше! — нареждаше Сула.
— Не толкова, колкото на мене — отвърна Далматика.
— Две години… Цели две години.
— По-добре го кажи две хилядолетия.
След като утолиха страстта си, тя си възвърна навиците на простодушна съпруга.
— Кожата ти се е оправила!
— Морсим ми прати рецепта за мехлема.
— И престана да те сърби?
— Да, престана да сърби.
После жена му настоя да го заведе в детската стая при малките Фауст и Фауста.