— Не са пораснали много от последната среща — отбеляза той и тежко въздъхна. — Наистина приличат на Метел Нумидик.
Жена му не успя да сдържи смеха си.
— Знам… Горките.
И това се превърна в най-щастливия миг от един от най-щастливите дни в живота му — Далматика се смееше заедно с него!
Без да знаят защо мама и странният старец се прегръщат и се смеят, близнаците ги гледаха мъдро и неразбиращо, докато най-накрая и те не се поддадоха и на свой ред не започнаха по детски да се кискат. Не може да се каже, че Сула се влюби в тях, но поне си каза, че децата му са свестни хора — дори да приличат на своя дядо — вуйчо Квинт Цецилий Метел Нумидик Прасето… Когото собственият им баща беше убил. „Каква ирония! — размишляваше бащата. — Да не би боговете да са ми пратили възмездие?“ Но само гърците вярваха в божественото наказание, а той беше римлянин. Освен това, продължаваше да се утешава Сула, докато малките пораснеха достатъчно, за да отмъщават, баща им отдавна щеше да е покойник.
Останалите членове на семейството му също бяха добре, включително голямата дъщеря на Сула — Корнелия Сула, която се грижеше за двете си деца от първия си съпруг. Малката Помпея вече беше на осем годинки и осъзнаваше, че е красавица. Шестгодишният Квинт Помпей Руф оправдаваше последното си име, понеже беше едновременно червенокос, червендалест, червеноок, а и кръвта му лесно кипваше.
— И така — обърна се Сула към слугата си Хризогон, който се беше грижил в отсъствието му за цялото семейство, — как се чувства моят гост извън пределите на римския померий?
Малко поотслабнал (явно не му е било лесно да се грижи за толкова много хора с толкова различни нрави и вкусове), слугата вдигна черните си очи към тавана в красноречива гримаса и вдигна рамене.
— Страхувам се, Луций Корнелий, че няма да се съгласи доброволно да остане извън померия, освен ако ти самият лично не го посетиш, за да му обясниш причината. Опитвах се, много пъти се опитах да му обясня, но той ме смята за низше същество, което заслужава само презрение и недоверие.
Това беше типична черта у Птолемей Александър, припомняше си Сула, докато вървеше към странноприемницата, където високомерният и крайно чувствителен гост беше настанен от усърдния Хризогон — нравите повеляваха жилището на важната особа да е на километри от портите на града. Птолемей Александър живееше под закрилата на Сула близо три години, но едва сега започваше да създава главоболие на домакините си.
Птолемей се смяташе за политически бежанец, който едва-едва се е спасил от смърт в понтийския царски двор. Беше се явил в Пергам, където бе помолил Сула за убежище; Сула направо беше смаян от удалата се възможност, защото имаше пред себе си не друг, а самия Птолемей Александър Младия, единствения законен син на покойния египетски фараон. Бащата бе умрял при опита да си възвърне престола в същата година, когато Митридат бе заловил сина заедно с двамината му незаконородени първи братовчеди на остров Кос. Тримата египетски князе бяха отведени в Понт, докато Египет остана под властта на големия брат на покойния фараон — Птолемей Сотер, когото пренебрежително наричаха Латир (Нахутено зърно).
В мига, в който видя пред себе си престолонаследника Птолемей Александър, Сула си даде сметка защо египтяни са предпочели за свой господар Нахутеното зърно. Птолемей Александър Младши беше самото въплъщение на женствеността. С одеждите си имитираше богинята Изида, безкрайните воали бяха навити и усукани по елинистичната мода, златната корона беше поставена върху златни къдри, лицето му се криеше под дебел слой грим. Александър капризничеше, хленчеше, пъшкаше, въздишаше, пърхаше като момиче и въпреки всичко, огледа го внимателно Сула, под цялата тази предизвикателна женственост се криеше стоманена воля и желание за мъст.
Александър бе разказал на покровителя си за трите години, прекарани в двора на най-смелия сред всички хетеросексуални мъже на земята. Митридат Понтийски беше убеден, че женствените наклонности у мъжете могат да се „излекуват“ и бе подложил младия Птолемей Александър на безброй обиди и унижения, само и само да го отърве от зловредните му навици. Нищо не бе помогнало. В леглото на Птолемей водели множество понтийски куртизанки, дори най-обикновени проститутки, колкото да повръща на пода от погнуса. Бяха му надянали насила доспехи и го бяха пратили в редиците на войската под подигравателните погледи на войниците, но той се беше разплакал като дете и беше припаднал насред пътя. Митридат решил го оправи с бой, но младежът се издал, че боят му е приятен; накрая го извикали на съд насред площада в Амиз и го оставили облечен в царските си одежди и с дебелия слой грим на лицето си да бъде замерван от простолюдието с развалени яйца, гнили плодове или камъни.