Шансът му се усмихнал, когато след големите победи на Сула над понтийската армия дворът на Митридат изведнъж се разбягал. Младият Птолемей Александър на своя глава хукнал към Пергам.
— Братовчедите ми предпочетоха, разбира се, да останат в Амиз — възмущаваше се той. — Ужасната атмосфера в тази животинска бърлога доста им допадаше! И двамата се ожениха за дъщерите на Митридат от жена му Антиохида, наполовина партианка, наполовина селевкида. Ако искат целия Понт и всички царски дъщери да вземат, аз повече не мога да остана там!
— И какво искаш от мен? — бе попитал Сула тогава.
— Убежище. Закрила в Рим, щом се върнеш, и египетския трон, щом Латир умре. Той има дъщеря, Вереника, която управлява като царица заедно с него. Но, разбира се, не може да се ожени за нея — позволено е да се женим само за лели, братовчедки или сестри, но такива Латир повече няма. Ако нещата следват своя нормален ход, Вереника ще надживее баща си. Египетският престол се предава по женска линия, което означава, че цар става този, който се ожени за първородната принцеса. Аз съм единственият законен представител на рода на Птолемеите. Жителите на Александрия — които единствени имат думата по въпроса, откакто първите Птолемей преместиха столицата от Мемфис в техния град — ще искат аз да наследя Латир и няма да имат нищо против да се оженя за Вереника. Затова, когато Латир умре, искам да ме пратиш в Александрия, за да поискам каквото ми се полага — с благословията на Рим.
Сула се бе замислил и с нескрито удоволствие бе наблюдавал Птолемей Александър.
— Да речем, че се ожениш за царицата — бе попитал той, — дали ще можеш да й направиш деца?
— Вероятно не — беше отговорил невъзмутимо принцът.
— Тогава каква е ползата от цялата тази история?
Птолемей Александър очевидно не бе разбрал намека.
— Искам да бъда египетски фараон, Луций Корнелий — бе заявил тържествено той. — Тронът ми принадлежи по право. Какво ще се случи след смъртта ми, за мен няма значение.
— И кой се нарежда след теб на опашката?
— Само двамата ми братовчеди. Които сега са играчки в ръцете на Митридат и Тигран. Успях да избягам веднага щом пратеник на Митридат дойде да съобщи, че тримата ще бъдем предадени на Тигран, успял наскоро да превземе Сирия. Целта на подобно преместване, доколкото разбирам, е да стоим по-далеч от Рим, в случай, че царство Понт попадне под ваша власт.
— Значи твоите братовчеди може да не са вече в Амиз.
— Бяха там, когато избягах. Повече нищо не знам за тях.
Сула се бе взрял с ледения си поглед в лицето в натруфената госпожичка пред себе си.
— Много добре, Птолемей Александър, ще ти дам убежище. Когато се върна в Рим, и ти ще дойдеш с мен. Колкото до това, дали ще си върнеш двойната корона на Египет, това е тема, която ще обсъждаме, щом му дойде времето.
Но времето още не беше дошло, а ето, Сула вече беше в Рим и царската особа го беше последвала. Никой не можеше да предвиди бъдещите усложнения, които тя щеше да донесе със себе си. Разбира се, Сула си имаше нещо наум, иначе още след първата среща с младия Птолемей Александър щеше да го прати на чичо му Латир в Александрия. Но в главата му се беше зародил далеч по-амбициозен план и сега му оставаше да се надява, че ще доживее да види плодовете на усилията си. Латир беше доста по-възрастен от него, но очевидно се радваше на добро здраве; говореше се, че в Александрия климатът е най-здравословен.
— И все пак, принц Александър — заяви Сула още с влизането си в странноприемницата, — не мога да си позволя да те храня за сметка на римската държава за цялото време, докато чичо ти е жив. Дори и в заведение като това.
В черните очи на принца прочете гняв и възмущение; Птолемей настръхна, все едно се готвеше да ухапе събеседника си.
— В заведение като това? По-скоро ще се върна в Амиз, отколкото да живея в тази дупка.
— В Атина — напомни му спокойно Сула — беше настанен за сметка на атиняни, които имаха да се отблагодаряват за даровете, получени от чичо ти, след като войската ми мина през града и му нанесе известни щети. Е, това си беше право и задължение на атинското гражданство. На мен ти нищо не си ми струвал. Но тук вероятно ще струваш на Рим състояние, каквото не ни е по силите да си позволим. Затова ти предлагам две възможности: да се качиш на някой кораб и за сметка на римската хазна да се върнеш обратно в Александрия, където да се помириш с чичо си Латир; или да получиш заем от римските лихвари, да си наемеш къща и прислуга на Пинциевия хълм или в някое друго богаташко предградие и да чакаш там, докато чичо ти умре. Но няма да прекрачваш померия.