На събранието присъстваха петнайсет души, затова дори и те нямаше как да се наредят в тесния храм, та да има специално място за оратора. Сула просто беше застанал в центъра на групичката и говореше.
— Мой дълг на диктатор е да възвърна старите форми на римските религиозни култове, както и да впрегна всички вас на работа в тази насока. Аз съм този, който ще прокарва законите, вие обаче трябва да ги прилагате в действие. По един въпрос ще бъде съвсем непреклонен, тъй като ми се яви сън, а аз съм авгур, следователно сънищата ми имат своето значение. Та този въпрос е необходимостта да бъде премахнат „лекс Домиция де сацердоциис“, който нашият някогашен върховен понтифекс Гней Домиций Ахенобарб си позволи лукса да ни наложи насила. Защо му беше да го прави? Защото мислеше, че семейството му е било унижено, а той самият — пренебрегнат. Това са лични мотиви, трябваше да задоволят самочувствието му и нямаха нищо общо с истински религиозния дух на римляните. Смятам, че с този си акт Ахенобарб Понтифекс Максимус е разгневил боговете, особено Юпитер Велики. Затова от днес нататък избори на жреци повече няма да има. Дори и за длъжността на върховния понтифекс.
— Но длъжността на върховния понтифекс открай време е била изборна — възрази Луций Клавдий Рекс Сакрорум. — Той е най-висшият свещеник на републиката! Назначаването му трябва да бъде демократично!
— Аз пък казвам, че не трябва да бъде. Отсега нататък и той ще бъде избиран единствено от колегите си понтифекси — отсече Сула. — И знам, че съм прав.
— Не съм сигурен… — понечи да каже нещо Флак, но щом срещна погледа на диктатора, млъкна.
— Аз пък съм и това слага точка на въпроса! Освен това мисля, че боговете са недоволни от малкия брой на обслужващите ги жреци, затова възнамерявам да увелича състава на всяка от колегиите на петнайсет души, вместо старите десет или дванайсет. Да няма повече хора, които да изпълняват две длъжности едновременно! Освен това петнайсет е щастливо число, центърът, около който се въртят злощастните тринайсет и седемнайсет. Магията е важно нещо. Магията прокарва пътеките, чрез които божествените сили достигат до нас. Аз вярвам, че числата съдържат огромна магическа сила, затова ние ще обърнем тази магия в полза на Рим, което е наш дълг.
— Навярно — осмели се да се обади Метел Пий, — б-бих-ме могли да п-предложим само един кандидат за върховен понтифекс. По т-т-ози начин п-поне ще спазим избирателната процедура.
— Няма да има избирателна процедура! — кипна Сула. Настъпи пълно мълчание. Никой не смееше дори да помръдне.
Минаха минута-две и накрая Сула взе думата отново:
— Има един жрец, който никак не ми се нрави, при това по няколко причини. Говоря за нашия фламин Диалис, младежа Гай Юлий Цезар. След смъртта на Луций Корнелий Мерула той беше избран за жрец на Юпитер от Гай Марий и от неговия продажен слуга Цина. Само тия двамата са достатъчна гаранция колко си е струвал изборът! Те действаха против всякакви принципи на подбор, който се извършва от двете жречески колегии едновременно. Друга причина за съмнението ми се отнася до собствените ми корени: първият от предците ми, който е бил наречен Сула, е бил именно фламин Диалис. Но най-много ме тревожи пожарът в Големия храм. Заради него започнах да провеждам разследвания около младежа и научих, че до надяването на мъжката тога той твърдо е отказвал да спазва правилата, отнасящи се до жреческата му длъжност. Оттогава поведението му е било напълно порядъчно, така поне научих. Първоначалният му отказ може да е бил плод на буйните младежки нрави, но това, какво аз мисля по въпроса, няма голямо значение. Да разберем какво мисли Юпитер, ето кое е важното! Защото, колеги авгури и понтифекси, научих, че огънят в храма окончателно изгаснал два дни преди квинктилските иди. Точно в деня от годината, когато е роден нашият фламин Диалис. Това е знамение!
— Може и да е добро знамение — подхвърли Кота, който имаше причини да се грижи за съдбата на въпросния фламин Диалис.
— Така е — съгласи се Сула, — но не аз ще решавам. Като диктатор съм свободен да посоча метода, по който да се назначават нашите жреци и авгури. Имам пълно право да премахна изборите. Но с жреца на Юпитер въпросът стои другояче. Вие ще трябва да решите съдбата му. Всички вие заедно! Фециали, понтифекси, авгури, пазители на свещените книги, дори епулоните и салиите. Гай Аврелий, правя те отговорник за разследването по въпроса, от всички жреци ти най-отдавна изпълняваш тази длъжност. Давам ти срок до декемврийските иди, когато ще се срещнем отново в този храм, за да обсъдим религиозното положение на настоящия фламин Диалис. — Сула изгледа Кота. — И за решението ни нито дума. Дори и Цезар не бива да знае.