— Прекрасно! Забележително! Успя да изговориш всичко това, без да заекнеш нито веднъж! — Сула тропна доволно с крака. — Значи грешката е моя, така ли излиза? Оставил съм на вас да интерпретирате закона, вместо да посоча изрично всяка подробност.
Кота си пое дъх и потвърди:
— Точно така.
— Всичко това е истина, Луций Корнелий — намеси се и Вация. — Но ние сме с пълното съзнание, че интерпретацията ни може и да е погрешна. С голямо уважение ще изслушаме твоето мнение по въпроса.
— Е — плъзна се Сула от оградата, — излиза, че най-доброто решение на въпроса ще бъде Цезар да си намери нова фламиника. Навярно се е оженил по правилата на конфареацио, което и според гражданския, и според религиозния закон нрави развода невъзможен… Но според мен младият Цезар ще трябва все пак да се разведе в името на Великия бог, който не може да приеме жена му за своя жрица.
— Може да анулираме брака! — предложи Кота.
— Не, двамата ще се разведат — настоя Сула. — Колкото и да се кълнат роднините, че бракът не е консумиран — за тази цел можем да се обърнем дори към весталките да проверят химена на момичето, — имаме пред себе си полята на Юпитер. Вие сами показахте, че законите подлежат на интерпретация. В действителност дори имахте смелостта да го сторите, без да се допитвате до мен. Ето там ви е грешката. Трябваше да се допитате до мен. Но понеже не го сторихте, сега ще си носите последствията. Ще има развод и това е.
— Но разводът е ужасна процедура! — възкликна Кота.
— Напълно ти съчувствам.
— Тогава най-добре да съобщя на момчето — примири се чичото.
— Не! — едва не извика Сула. — Няма да казвате нищо на момчето. Абсолютно нищо! Само ще му предадете, че го чакам у дома си утре, преди вечеря. Предпочитам сам да му съобщя новината. Ясен ли съм?
— И така — съобщи Кота на Аврелия и Цезар малко по-късно, — трябва да се видиш със Сула, племеннико.
И Цезар, и майка му изглеждаха разтревожени, но изпратиха госта до вратата, без да кажат нищо. Щом брат и си замина, Аврелия се върна при сина си в кабинета.
— Седни, майко — подкани я той.
Тя седна, но на самия ръб на стола, и каза:
— Не ми харесва тази работа. Защо ще иска да те вижда лично?
— Чу какво каза чичо Гай. Започнал е да реформира жреческото съсловие, нормално е да разговаря с фламин Диалис.
— Не го вярвам — настоя Аврелия.
Цезар се разтревожи още повече. Взря се изпитателно в майка си. Плашеше се не за себе си; той можеше да се справи с всякаква ситуация, в това беше сигурен. Не тревожеше се за нея, както и за всички останали жени в семейството.
Трагедията беше станала неизбежна още от онази вечеря у Марий, когато братовчед му се бе заканил да стане консул. Бяха прекарали няколко месеца на измислена радост и самочувствие, след това бе дошла ужасната зима завършила с големия провал при Сакрипорт. Откакто Марий беше станал консул, в семейството изобщо не го бяха виждали, включително родната му майка и жена му. Беше се появила някаква любовница, красива римлянка от конническо потекло на име Преция, която успя да си присвои всички свободни мигове на младия консул. Достатъчно богата, за да се радва на пълна финансова свобода, тя беше на трийсет и седем години и едва ли мислеше да се омъжва. На осемнайсет години вече беше сключвала брак, но само за да угоди на баща си, който скоро след това се беше споминал. Преция беше наредила цяла армия от любовници и накрая мъжът й се беше развел с нея. Което още повече я улесни. Тя се отдаде на нещата от живота, които най-много ценеше, стана пълновластен господар на съдбата си, залавяше се с привлекателни благородници, които водеха със себе си още по-привлекателни приятели. Мъжете донасяха в леглото й своите проблеми и тайни интриги, та Преция съчетаваше в едно политиката с удоволствията — комбинация, на която никой не можеше да устои.
Младият Марий беше най-едрата риба, попаднала в мрежата й, и тя дори се беше привързала към него. Забавляваше я младежката му самонадеяност, но я привличаше и магията на името му, радваше я фактът, че младият консул отдаваше цялото си внимание тъкмо на нея, а не на майка си Юлия или жена си Муция. Затова Преция отвори дома си за всички приятели на Марий, а до леглото си допусна неколцина от най-близките му хора. Щом Карбон (когото Преция ненавиждаше) замина отново за Аримин, тя стана най-важният съветник на любовника си, учеше го на всичко и живееше с чувството, че не Марий, а тъкмо тя управлява Рим.