Така че когато се разнесе вестта за потеглянето на Сула от Теан Сидицин и младият Марий обяви, че е крайно време да се присъедини към армията при Ад Пикта, тя дори се изкуши от мисълта да стане първата жена — войник в римските легиони. Но идеята й не се осъществи. Марий намери най-лесното решение на въпроса като една вечер напусна Рим, без изобщо да й се обади. Не че това я съкруши! Преция побърза да си намери нова играчка.
Всичко това означаваше, че нито майка му, нито жена му бяха имали възможност дори да се сбогуват с младия Марий, преди да напусне завинаги родния град. Нямаш кой да му пожелае късмет, от какъвто той силно се нуждаеше. Той си беше заминал просто ей така и никога не се върна. Новината за разгрома при Сакрипорт не се беше разнесла още из града, когато Брут Дамазип (който беше твърде близък до Карбон, за да оценява Преция) извърши своето кърваво дело. Сред жертвите му беше и Квинт Муций Сцевола Понтифекс Максимус, бащата на Мариевата съпруга, при това близък приятел на Мариевата майка.
— Това е дело на сина ми — сподели Юлия тогава пред Аврелия. Снаха й я беше навестила да види няма ли нужда от нещо.
— Глупости! — възрази й веднага Аврелия. — Дамазип го е извършил на своя глава.
— Видях писмото, което синът ми му е пратил от Сакрипорт. Беше с неговия почерк. — Тя бе затворила очи и болезнено се разхълца. — Не е могъл да приеме лесно поражението. Искал е да си отмъсти, на когото може. Как сега да погледна снаха си в очите?
Цезар се беше скрил в далечния ъгъл на стаята и наблюдаваше двете жени с каменно изражение. Как можеше родният й син да стори подобно нещо на леля му Юлия? Особено след всички злини, които обезумелият му баща беше сторил преди смъртта си? Тя беше оплетена в мъката си като муха, попаднала в паяжина. От невидимата мъка в сърцето си беше станала дори по-красива, но някак неземна, безтелесна.
Тогава беше влязла Муция; Юлия се сви и отмести поглед.
Аврелия беше скочила като ужилена. Лицето й беше пребледняло.
— Муция Терция, обвиняваш ли Юлия за убийството на баща си? — попита прямо тя.
— Разбира се, че не — отвърна й жената на убиеца Марий. Дръпна близкия стол, седна до Юлия и я хвана за ръцете. — Моля те, Юлия, погледни ме!
— Не мога!
— Трябва! Нямам намерение да се връщам в бащиния дом и да живея заедно с мащеха си. Нито искам да се връщам при майка си и досадните си братя. Искам да остана тук, при милата си свекърва.
И така всичко се беше наредило. Животът бе продължил и за Юлия, и за Муция Терция, макар младият Марий да беше изолиран в обсадения Пренесте и всички новини от войната да говореха за успехите на Сула. Ако Гай Марий беше син на Аврелия, разсъждаваше синът на Аврелия, едва ли щеше да черпи голяма утеха от мисълта за майка си: тя нито беше толкова мека, нито толкова обичлива, нито прощаваше толкова лесно като Юлия. Но пък, продължаваше да си представя Цезар, ако Аврелия беше като зълва си, то и той навярно повече щеше да прилича на Марий! Цезар имаше защо да благодари на майка си, задето се бе държала толкова строго с него.
Но лошите новини се трупаха: Карбон дезертирал посред нощ, Сула отбил атаките на самнитите, Помпей и Крас заедно разгромили изоставената от собствения си командир армия при Клузий, Прасчо и Варон Лукул установили контрол над Италийска Галия, Сула лично бил влязъл за няколко часа в Рим, колкото да назначи временно правителство… И оставил след себе си Торкват начело на тракийската конница да подсигурява временното правителство.
Но Сула така и не беше посетил Аврелия, което караше Цезар да се замисли за онази последна и донякъде случайна среща между двамата при Теан Сидицин. Аврелия така и не бе споделила нищо; дори и след толкова време тя с нищо не издаваше своето отношение към стария си приятел.
— Трябваше да те види! — беше отбелязал Цезар.
— Никога повече няма да почука на вратата ми — отвърна Аврелия.
— Защо?
— Защото тези посещения принадлежат на друго време.
— Време, когато той е бил достатъчно красив, за да мечтаеш? — беше се троснал синът й, неспособен да овладее яда си.
Но Аврелия не реагира. Само го стрелна със смразяващия си поглед.
— Ти не само че си глупак, но и смееш да обиждаш майка си! Остави ме на мира!
И той я беше оставил. Нейна си работа какво означаваше Сула за нея.
Бяха научили и за обсадната кула на Марий, както и за жалкия й край, и за всички останали напразни опити да пробие обсадата на Офела. Накрая, в последния ден на октомври беше дошла шокиращата новина за деветдесетте хиляди самнити, които се настанили в изоставения лагер на Помпей Страбон при Колинската порта.