Армията отново потегли, този път на изток, но щом приближиха Бонония, недоволството сред войниците се засили и все повече хора се обявяваха против решението. Пътят до Испания беше цяла вечност, какво ли оставаше за Понт дето никой не знаеше къде точно се намира? Мнозина самнити и лукани — а те бяха мнозинство в армията — говореха само оскански и латински, но не разбираха и дума гръцки. Какво щяха да правят в страна като Понт, където се говори гръцки?
При Бонония войниците излъчиха сто души представители — легати, трибуни, центуриони и редови войници, които да говорят със Спартак.
— Не искаме да напускаме Италия — заявиха му те открито.
— И аз не искам да ви изоставям — отвърна той, преглъщайки огромно разочарование. — Без мен ще се разпаднете на множество армии, а римляните ще използват това и ще ви избият.
Когато делегацията си отиде, Спартак се обърна отново за помощ към Алузо:
— Аз съм един отчаян човек, жено. Не от външни врагове, не и от Рим. Те са твърде изплашени и не могат да разберат.
Алузо раздруса кокалчетата и ги хвърли на земята. После побърза да ги прибере в торбичката им. Това, което бяха предсказали, нямаше да изрече на глас; някои тайни трябваше да останат заключени в сърцата на жените, които бяха по-близки до майката земя.
— Тогава ще отидем в Сицилия — предложи. — Тамошните роби ще се вдигнат на въстание, за да ни посрещнат. Вече на два пъти са въставали. Нищо чудно римляните да ни оставят да се прехвърлим мирно в Сицилия. Стига да им обещаем, че ще осигуряваме достатъчно евтино жито на града, никой няма да има нищо против да се заселим в Сицилия.
Не можа да прикрие своята неувереност; Спартак усети това и за миг си помисли дали няма да е най-добре, ако отсега обърне войската си на юг и нападне самия Рим. Но като размисли, даде си сметка, че и този път у Алузо е проговорила мъдростта. Както винаги тракийката се оказваше права. Нека бъде Сицилия.
Да станеш понтифекс, означаваше да влезеш в най-тесния елит на политическата класа в Рим; авгурската колегия идваше по почест след тази на понтифексите, но за някои фамилии, които веднъж се бяха добрали до авгурската длъжност, тя се превръщаше в неприкосновена собственост, която никой не биваше да застраши. Същото се отнасяше и до понтификата, който се ползваше с още по-голям престиж сред знатните римски семейства. Затова когато Гай Юлий Цезар беше въведен в колегията на понтифексите, той добре знаеше, че пътят му към крайната цел в кариерата му — консулската длъжност — е открит. Пък и повторното му въвеждане в жречески сан компенсираше бягството му от службата като фламен Диалис. Никой повече нямаше да го сочи с пръст и да разправя, че правното му положение е под съмнение, че така или иначе би трябвало да е само фламин и нищо повече; самият факт, че останалите четиринайсет понтифекси доброволно го бяха приели в редиците си, доказваше пред цялото общество, че е пълноценен член на политическия елит в републиката.
Майка му, както Цезар научи при завръщането си, се беше сприятелила с Мамерк и жена му Корнелия Сула. По-често напускаше уединението си в Субура и обикаляше светските кръгове; навсякъде я посрещаха с уважение и възхищение. Престъпните деяния на Гай Марий през последните месеци от живота му бяха накърнили жестоко образа на неговата почитаема вдовица Юлия, затова нямаше как точно тя да се вмести в обществените представи за идеалната римска матрона — както Корнелия, майката на Гракхите, го беше сторила половин век по-рано. Сега изглеждаше, че не друга, а Аврелия, ще заеме мястото на първа римска дама. Напоследък тя редовно вечеряше в компанията на Катуловата съпруга Хортензия или Хортензиевата съпруга Лутация, дори с по-млади римски дами като Сервилия — вдовица на Марк Юний Брут и съпруга на Децим Юний Силан (от когото имаше две момиченца) — и още множество Лицинии, Марции, Корнелии и Юнии.
— Всичко това е чудесно, майко, но защо ти е? — учуди се Цезар.
В красивите очи на Аврелия пламнаха от гордост, на страните й се появиха трапчинки.
— Защо искаш отговор, когато той е очевиден? — попита тя. — Ти знаеш не по-зле от мен, Цезаре. Кариерата ти започна да се развива по-бързо, мой дълг е да ти помогна. — Тя тихо се покашля. — Освен това повечето от тези дами ми изглеждат напълно лишени от разум. Затова мога да науча за домашните им грижи от тях самите. — Направи пауза и се замисли, сякаш проверяваше дали не е преувеличила. — Така де, всички, с изключение на Сервилия. Виж, тя е доста забележителна млада жена! Винаги знае какво и как трябва да направи. Не е зле да те запозная с нея, Цезаре.