В крайна сметка Цезар спечели най-много гласове и заедно с двайсетте квестори, избрани на същото заседание на народното събрание, щеше да встъпи в длъжност на пето число през декември, вместо на Нова година. Жребият в кой точно легион ще служи (заедно с шестима свои колеги той щеше да бъде назначен в някой от четирите консулски легиона) щеше да се изтегли едва в първия ден от мандата му. Цезар щеше силно да се компрометира, ако се появеше, в което и да е армейско поделение без време, не можеше да припари дори до тренировъчните лагери в Капуа. Това беше порочна практика, като се имаха предвид катастрофалните поражения на римски легиони предната година!
В края на квинктил и за най-късогледите сенатори ставаше пределно ясно, че консулите Гелий и Клодиан не са в състояние да спрат Спартак. Начело с вечния Филип (за когото подобна задача беше тежка — и Гелий, и Клодиан също бяха хора на Помпей) сенатът прати на консулите грижливо редактирана заповед, с която им съобщаваше, че върховното командване им се отнема; тях ги зовял дългът да се грижат за римските дела, а войната трябвало да бъде поверена на един-единствен главнокомандващ с пълен проконсулски империум — човек, който имал лично обаяние над оттеглилите се ветерани и можел със собствения си авторитет да ги върне в легионите. Въпросният проконсул трябвало да е човек с успешна военна кариера и по възможност със здрави сулански възгледи в политиката. Човек, който не само принадлежал на сената, но е бил избиран най-малкото за претор.
Разбира се, всички в сената, а и извън него знаеха, че има един-единствен човек, отговарящ на така поставените условия, при това само един кандидат, който стоеше със скръстени ръце в Рим, не управляваше никоя провинция и не водеше никакви военни действия срещу други външни врагове. Този кандидат можеше да се похвали с авторитет сред суланските ветерани и беше доказал, че го бива за пълководец. Казваше се Марк Лициний Крас. Предишната година беше градски претор, но след края на мандата си съзнателно отказа да поеме управлението, на която и да е провинция, оправдавайки се с необходимостта хора като него да изпълняват дълга си в Рим, а не в някой затънтен край на империята. У друг човек подобна леност и липса на политически амбиции щеше да бъде публично осъдена, но Марк Крас имаше право да проявява слабости в крайна сметка повечето сенатори му дължаха някаква сума пари.
Самият Крас не беше настоявал за издигането си. Стоеше в кабинета си зад Мацел Купеденис и чакаше. Всъщност кабинет не беше точното определение, ставаше дума за голяма приемна, която имаше с какво да учуди всеки полюбопитствал да ги види. По стените на помещенията не висяха скъпи картини, никъде не се виждаха меки и удобни кушетки, нямаше просторни преддверия, където клиентите на Крас да си побъбрят, докато чакат, нямаше и слуги, които да ги черпят с фалернско вино и редки сирена. Това също не беше в стила на Крас. Тит Помпоний Атик например, неговият някогашен партньор, който сега го ненавиждаше до смърт, водеше делата си насред изящни интериори и достолепен лукс. Крас обаче не можеше дори да си обясни защо му е на един делови римлянин да се обгражда с красиви вещи и произведения на изкуството. За него това беше претрупване на пространството и излишно харчене на пари. Не си струваше да се хвърлят пари за някакви служебни помещения, в които се предполага, че човек върши работа. Когато сам се намираше в приемната си, Крас сядаше зад голяма маса в далечния ъгъл на залата, наобиколен от счетоводители, писари и секретари, които деляха същото помещение. Това можеше да му създава известни неудобства, но пък така беше сигурен, че държи всички свои служители под око. А той не обичаше да изпуска нищо от поглед.
Не, той нямаше причина да вдига шум около себе си и да си създава сенаторско лоби. Нека Помпей Велики харчи пари и за такива излишни удоволствия! Той подпомагаше финансово колегите си в сената, при това, без да им иска лихва. Докато Помпей никога нямаше да види обратно парите, раздадени като подкупи, Крас можеше да разчита на всяка една сума поотделно по всяко време и във всяка ситуация.