През септември сенатът започна работа. Марк Лициний Крас беше попитан дали ще се съгласи с пълен проконсулски империум, с който да събере осем легиона армия и да поеме командването във войната срещу тракийския гладиатор Спартак. На него му бяха нужни няколко дни да обмисли. Но когато взе решението, му бяха нужни само няколко изречения, за да отговори положително на сенаторите. За Цезар, който го наблюдаваше от мястото си в отсрещния край на Курия Хостилия, поведението на Крас доказваше колко тежат в политиката физическото присъствие и миризмата на парите.
Крас беше доста висок, но не му личеше заради широките рамене. Никой не можеше да го нарече дебел, по-скоро беше як като добиче, имаше едри китки, тежки ръце, широк врат и мощни рамене. Облечен в тога, придобиваше неясна четвъртита форма, но беше достатъчен един поглед на свободната му дясна ръка, за да се видят мускулите му. Крас имаше широко лице, доста безизразно, но в никакъв случай отблъскващо. Светлите му сиви очи гледаха някак добродушно и дори мило. Косите и веждите му бяха светлокестеняви, а кожата му лесно почерняваше на слънце.
Той се обърна към сената с учудващо тънкия си глас (Аполоний Молон би го обяснил с късия му врат, разсъждаваше Цезар):
— Назначени отци, аз си давам пълна сметка каква чест ми оказвате, предоставяйки ми върховното командване в тази война. Бих приел с огромно удоволствие, но…
Млъкна за няколко секунди, през които оглеждаше редиците пред себе си.
— Аз съм скромен човек и съзнавам, че каквото влияние в обществото имам, то се дължи единствено на подкрепата у множество богати римски граждани, членове на конническото съсловие, които нямат възможност да упражняват пряко влияние върху решенията на тази свята институция. Тези хора са може би хиляда на брой, за мен техният глас значи много и аз не бих посмял да поема такава тежка отговорност, без да съм се уверил в тяхното съгласие. Ето защо с най-голямо уважение моля сената да представи сенатус консултум пред народното събрание. Ако народното събрание одобри предложението ви, ще се радвам да поема командването.
„Хитрец бил тоя Крас!“ — помисли си Цезар.
Това, което сенатът даде, пак сенатът бил могъл да отнеме. Както беше постъпил с двамата консули Гелий и Лентул Клодиан. Но ако народното събрание приемеше указ, предложен от сената, то само народното събрание би могло да го отмени. Което всъщност не беше невъзможно. Но след като според законите на Сула народните трибуни бяха лишени от всякаква политическа инициатива, а в сената хората постоянно бягаха от отговорност, един указ, приет от народното събрание, щеше да осигури изключително здрави позиции за Крас.
Никой не се изненада, когато сенатът се подчини на искането му и прокара своя сенатус консултум. Още по-малко се изненада, когато народното събрание гласува указа с почти пълно единодушие. Марк Лициний Крас се ползваше с по-твърда законова база във войната със Спартак, отколкото Помпей в тази със Серторий. На Помпей империумът беше гласуван единствено от сената, докато името на Крас беше записано на таблиците.
Марк Крас беше доказал своята способност да прави от нищо нещо. Навремето беше успял с цената на големи разходи да научи робите от тържищата, които никой не беше смятал за способни, на какъвто и да е квалифициран труд, да се заемат с най-сложните занаяти. Сега пак щеше да докаже невероятната си изобретателност, като спечели една почти обречена война.
Първото, което стори, бе да обяви имената на своите легати: Луций Квинкций, петдесет и две годишния досадник от съдилищата, когото всички в сената ненавиждаха; Марк Мумий, който скоро щеше да навърши възраст за претор; Квинт Марций Рекс, по-млад, но вече сенатор; Гай Помптин, млад и обещаващ военен; както и Квинт Арий — единствен от досегашните участници във войната срещу Спартак.
След това обясни пред сената, че тъй като броят на убитите и дезертьорите беше стопил четирите консулски легиона на два, смятал да използва услугите само на първите дванайсет, при това от новоизбраните старши военни трибуни; мандатът на действащите почти бил изтекъл, а той смятал, че няма да е полезно войниците от провалилите се легиони да сменят преките си началници месец след началото на активни бойни действия. Ето защо Крас щял да привика новоизбраните трибуни отрано в легионите. Най-накрая повика по свой избор един от новите квестори — Гней Тремелий Скрофа, от стара преторска фамилия.