Разбира се, Спартак не вярваше на такива легенди; но и не си даваше сметка как с всеки изминал ден губи по нещо от римското си възпитание и се проявяваше неговата дълбоко италийска, по детски примитивна природа. Откакто бе прокуден от легионите на Косконий, а това беше преди близо пет години, той бе попадал все в среди, в които римските образци не съществуваха. Жената, с която бе заживял, вярваше в легендите за Сцила и Харибда, както и мнозина от бунтовниците. Под тяхно влияние самият Спартак понякога виждаше ужасните морски твари в сънищата си.
Сцилей беше пристанище с две предназначения. От една страна, приютяваше голяма рибарска флотилия, която два пъти в годината излизаше в открито море да гони пасажите от риба тон. Но освен тях във водите на залива хвърляха котва и пирати. Близостта на Попилиевия път не позволяваше големи пиратски флотилии да търсят убежище по тези места. Но зимно време по брега се изтегляха малки разбойнически съдове, за да се ремонтират. Когато огромната тълпа от въоръжени мъже се появи откъм вътрешността на полуострова, в Сцилей се намираха няколко пиратски корабчета без палуба.
Спартак потърси пиратския капитан и го попита не познава ли по-могъщи от себе си събратя, които биха могли да намерят достатъчно кораби за прехвърлянето на армията му. Капитанът отговори утвърдително.
— Тогава ми ги доведи да поговорим — нареди Спартак. — Искам няколко хиляди войници незабавно да бъдат прехвърлени в Сицилия. Склонен съм да платя хиляда таланта сребро на всеки, който гарантира, че ще ни прехвърли в рамките на един месец.
Крикс и Еномай бяха мъртви, но от множеството офицери, които се бяха появили по най-различни пътища в щаба на Спартак, двамина се бяха показали над повърхността. Двамата, Каст и Ганик, бяха самнити и се бяха сражавали редом с Гай Папий Мутил по време на Съюзническата война, а после — с Понтий Телезин във войната срещу Сула. И двамата бяха родени войници, освен това имаха опит като военни командири. Времето беше научило Спартак, че бунтовниците ще се построят в боен ред само ако има непосредствена опасност от нападение, иначе мнозина от войниците имаха жени, та дори и деца. С обоза пътуваха и възрастните родители на не един и двама бунтовници. Затова се оказваше все по-невъзможно един-единствен човек да командва цялата тази тълпа. Спартак беше разделил силите си на три части с три отделни обоза. Най-голямата и най-предната командваше лично. Другите две бяха поверени на Каст и Ганик.
Когато дойде вестта, че двама пиратски адмирали идват да разговарят със Спартак, той веднага повика Алузо, Каст и Ганик.
— Изглежда, ще успея да прехвърля съвсем скоро двайсет хиляди войници в Пелор. Но това, което ме тревожи, е какво ще стане с огромната част от армията, която остане на италийския бряг. Може би ще минат месеци, преди да успея да прехвърля всички при себе си в Сицилия. Как мислите, ще успеят ли да се справят тук, в Сцилей? Ще имат ли достатъчно храна? Или трябва да пратя всички оставащи в Италия обратно в Брадан? Тукашните земеделци и рибари предвиждат сурова зима.
Каст, който беше по-възрастен и по-опитен от Ганик, помисли малко и отговори:
— В интерес на истината, Спартак, това място никак не е лошо. На запад от залива има полуостров, равен и с добра почва. Мисля, че всички ние бихме могли да прекараме един-два месеца в местността, без да хабим твърде много запасите си.
Спартак взе решение.
— Тогава всички ще останат тук. Преместете лагера на запад от града и накарайте жените и децата, да изорат и засеят земята.
Когато двамата самнити си отидоха, Алузо изгледа съпруга си с вълчите си очи и нервно изсумтя. Тя по-скоро леко ръмжеше, от което кожата му винаги настръхваше — значи духовете, които й показваха бъдещето, отново я обладаваха.
— Пази се, Спартак! — предупреди го тя.
— От какво трябва се пазя? — намръщи се той.
Алузо поклати глава и отново изръмжа.
— Не знам. От нещо. Или от някого. Някаква опасност се задава през снега.
— Сняг няма да вали поне още месец, ако не и по-дълго — възрази й любезно. — Дотогава ще съм в Сицилия заедно с моите двайсет хиляди войници. Съмнявам се, че войната в Сицилия ще бъде трудна за нас. Може би трябва да се пазят тези, които останат?
— Не — поклати Алузо глава. — Опасността дебне теб.
— Сицилия не е добре защитена. Нито местните доброволци, нито едрите магнати могат да ме заплашат.
Алузо изведнъж се изпъна и след малко се разтърси от лек гърч.
— Няма да стигнеш дотам, Спартак — каза тя. — Няма да успееш да стигнеш Сицилия.
Но на сутринта предсказанието й беше опровергано. Двамата пиратски главатари пристигнаха в Сцилей. Бяха толкова прочути, че дори Спартак беше чувал имената им — Фарнацес и Мегадат. Бяха започнали далеч на изток, във водите на Евксинския понт. В продължение на последните десет години обаче заедно контролираха морските пътища между Сицилия и Африка, като нападаха всичко, с изключение на тежковъоръжените римски конвои, които пренасяха житото от Африка за Италия. Бяха стигали дотам с дързостта, че бяха нахлували в самото пристанище на Сиракуза под носа на управителя и се бяха сдобивали с провизии и качествено вино.